Мъжът от Санкт Петербург [bg]

По всичко личи, че престъплението е плод на внимателно замислен заговор. На отиване към кметството ерцхерцогът и неговата съпруга се разминали на косъм със смъртта. Мъж от Требине, гарнизонен град в южния край на Херцеговина, хвърля граната по техния автомобил. За това първо покушение бяха оповестени малко подробности. Твърди се, че ерцхерцогът отблъснал гранатата с ръката си и тя експлодирала до автомобила, като ранила хората в колата зад него.

Извършителят на второто покушение е роден в Грахово, Босна. Все още няма информация за неговата етническа и верска принадлежност. Предполага се, че е православен сърбин.

И двамата престъпници са арестувани на мястото на покушението и едва са били спасени от линчуване.

Докато в босненската столица се развива тази трагедия, възрастният император Франц Йосиф е на път от Виена към лятната си резиденция в Ишъл. Той е изпратен с почести от поданиците си във Виена и среща още по-топъл прием, когато стига в Ишъл.

Феликс беше смаян. Радваше се, че още един безполезен аристократ паразит е бил убит, че е нанесен поредният удар върху тиранията; и се срамуваше, че някакъв си ученик е успял да убие наследника на австрийския престол, а той, Феликс, вече няколко пъти не успяваше да убие един руски княз. Но всъщност умът му бе зает най-вече с политическите последствия от случилото се в световен мащаб. Австрийците, с подкрепата на германците, щяха да отмъстят на Сърбия. Руснаците щяха да протестират. Дали щяха да мобилизират армията си? Ако бяха сигурни в подкрепата на Британия, вероятно да. Мобилизация в Русия означаваше същото и в Германия; а щом Германия се мобилизираше, никой вече нямаше да може да спре нейните генерали да започнат война.

Феликс с мъка разгадаваше мъчителния английски на другите статии, свързани с покушението. Имаше заглавия от рода на ОФИЦИАЛЕН ДОКЛАД ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО; АВСТРИЙСКИЯТ ИМПЕРАТОР И НОВИНИТЕ; ТРАГЕДИЯТА НА ЕДИН КРАЛСКИ ДОМ; СЦЕНАТА НА УБИЙСТВОТО (От нашия специален кореспондент). Прочете доста глупости колко шокирани, ужасени и опечалени били всички; както и непрестанни твърдения, че няма причина за тревоги, че тази трагедия, макар и толкова ужасна, няма да се отрази на Европа — сантименти, които Феликс вече разпознаваше като характерни за „Таймс“: навярно би описал Четиримата конници на Апокалипсиса като силни управници, които могат единствено да внесат стабилност в международното положение.

Дотук нямаше и дума за австрийско отмъщение, но то щеше да последва. Феликс беше сигурен в това. А тогава… Тогава щеше да има война.

Но няма причина Русия да се включва в тази война, разгневи се той. Същото важеше и за Англия. Враждата беше между Франция и Германия: французите още от 1871 година чакаха да си върнат изгубените територии от Елзас и Лотарингия, а немските генерали усещаха, че Германия ще се превърне във второстепенна сила, ако не покаже на какво е способна.