Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Херцогинята имаше отговор и на това. Нейният лекар й обяснил, че всички суфражетки страдат от нервно заболяване, познато на медицината като истерия; и според нея революционерите страдали от мъжкия еквивалент на тази болест.

Шарлът, която беше прочела „Таймс“ до последната дума тази сутрин, се намеси:

— От друга страна, вероятно сърбите просто не искат да бъдат управлявани от Австрия.

Майка й я изгледа кръвнишки и всички се озърнаха към нея за момент, сякаш не беше съвсем с всичкия си, а после се направиха, че не са я чули.

Фреди седеше до нея. Кръглото му лице като че ли постоянно леко сияеше. Той й заговори тихо:

— Бих казал, че говорите доста оскърбителни неща.

— Какво оскърбително има в това? — попита Шарлът.

— Ами искам да кажа: вероятно хората ще си помислят, че одобрявате стрелбата по ерцхерцози.

— Вероятно, ако австрийците се опитат да завземат Англия, и вие ще стреляте по ерцхерцози, нали?

— Вие сте невероятна — каза Фреди.

Шарлът се извърна от него. Вече имаше чувството, че е изгубила гласа си: сякаш никой не чуваше думите й. И това много я разгневи.

Междувременно херцогинята набираше скорост. Долните класи са мързеливци, говореше тя, а Шарлът си помисли: „Точно ти ли го казваш, която не си работила и ден през живота си!“. Защото, продължи херцогинята, днес вече всеки работник си има момче, което да му носи инструментите; и добави, че според нея всеки е способен сам да си носи инструментите, докато един лакей й подаваше сребърна купа с варени картофи. Когато начена третата чаша с вино, тя каза, че те пият твърде много бира по обяд и това им пречи да работят следобед. Хората днес искат да бъдат галеници на съдбата, заяви тя, докато трима лакеи и две прислужници вдигаха чиниите от третото ястие и сервираха четвъртото; не е работа на правителството да плаща на бедните издръжка, медицински осигуровки и пенсии. Бедните трябва да се насочват към спестовност, която е добродетел, рече тя в края на обяда, който можеше да изхрани десетчленно работническо семейство цели две седмици. Хората трябва да разчитат само на себе си, заключи херцогинята, докато икономът й помагаше да стане от масата и да стигне до салона.

Шарлът вече кипеше от потиснат гняв. Кой можеше да вини революционерите, че стрелят по хора като тази херцогиня? Фреди й подаде чаша кафе и рече:

— Тя е истински стар боен кон, нали?

— Мисля, че е най-противната старица, която съм виждала — отвърна Шарлът.

Фреди доби лукаво изражение и прошепна:

— Тихо!

„Е, поне не могат да ме обвинят, че съм флиртувала с него“, помисли си Шарлът.

Часовникът на полицата над камината отбеляза три часа със звън на камбанки. Шарлът се чувстваше като затворничка. Феликс вече я чакаше на стълбите пред Националната галерия. Трябваше да се измъкне от къщата на херцогинята. „Какво правя тук, когато мога да съм с човек, който не говори глупости“, рече си тя.