Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Не — проговори тихо тя и погледна към стената. — Нямам нужда от спомени.
— Но аз имам. Иначе не бих попитал с цялата си скромност и без голяма надежда дали не си стояла твърде дълго в тези мокри дрехи и дали не се нуждаеш от свобода поне в това отношение? Също и дали ще приемеш услугите на съпруга си, който има известен опит с копчета и връзчици?
— Само съм малко… влажна — промърмори тя. Не можа да каже нищо повече.
Рейнолд я обърна бавно и предпазливо, за да застане с гръб към него. Пръстите му бяха нежни и топли. Мекото докосване беше достатъчно, за да я накара да потрепери от възбуда.
Тази услуга беше невероятно интимна и след нея можеха да се очакват още интимности. Рейнолд сложи ръка на талията й, помилва корема й, после плъзна пръсти към меката заобленост на гърдите й.
Изведнъж в паметта й изникна сцената в една друга мрачна кабина, в друго време, толкова скоро след повторния опит да я прелъстят. И тогава Рейнолд я държеше по същия начин както сега.
Спомени.
Всичко беше ясно. Тя стоеше напълно неподвижна, ужасена, че й е трябвало толкова време, за да разбере.
Както сам беше признал, Рейнолд знаеше коя е тя и защо пътува на „Кралица Катлийн“. Той не беше човек, който разчита на случайността, и сигурно не беше случайност, че онази нощ беше дошъл пред вратата на кабината й.
А тя само беше улеснила развитието на събитията с отчаяната си потребност да се отърве от корсета, с недоволството си от предстоящата сватба, с доверчивостта си. О, да, не биваше да забравя и готовността си да бъде прелъстена, за да се освободи от нежелания годеник.
Рейнолд беше планирал много грижливо прелъстяването й, вероятно още от мига на пристигането си в Начез. Беше решил да я направи своя съпруга, независимо по какъв начин, за да си възвърне „Боньор“.
Велики боже! В гърлото й заседна буца, в очите й запариха сълзи и тя преглътна мъчително. Нямаше да плаче. Не сега. Никога вече.
Толкова много копчета. Нямаха ли край? Роклята й беше отворена до талията, устните му се плъзгаха по раменете й, топлият му дъх галеше шията й. Анжелика усети някакво дърпане на кръста и разбра, че Рейнолд се е заел с връзките на кринолина и фустите.
Какво да прави сега?
Беше съвсем сама. Нямаше никого на този свят, никого освен него. Съдбата беше поискала тя да му даде всичко. Той трябваше само да протегне ръце и вече го получаваше.
Нищо чудно, че така отчаяно се опитваше да я спаси, че беше готов да вложи в оздравяването й толкова лична болка. А тя се гордееше, защото си въобразяваше, че личният интерес към нея е бил поне една от причините. Каква измама!
А след това и нощната венчавка. Какви ли обещания беше дал, какви дарения за църковни покрови и олтари, за да накара свещеника да го венчае за жена, която лежеше в безсъзнание?
Рейнолд беше заложил всичко на една карта. За да отиде толкова далеч, вероятно е бил убеден, че тя няма да живее дълго. Без съмнение е решил, че сватбата е единствената му надежда да си възвърне „Боньор“.
Ако изобщо е имало нощна венчавка. Той знаеше, че баща й вече не е между живите. Кой би могъл да се усъмни в церемонията и да поиска доказателства? Кой имаше пълномощията да поиска правни доказателства, че женитбата е била законна?
Тя можеше да го направи. Сега, в този момент. Трябваше да го попита още след оздравяването си, ако не беше толкова слаба и толкова изпълнена с възхищение към новия си съпруг.
Колко приемливо звучаха думите му, колко искрено и успокояващо. Думи, само думи. Поток от обяснения и оправдания, от великодушие и грижа, предназначен да я държи в покорство и зависимост, но и да поддържа доброто й настроение. Ловък, какъвто беше, той бе съумял да каже точно думите, които тя искаше да чуе.
И въпреки това. И въпреки това. Нима той през цялото време не се стараеше да бъде съвършен съпруг?
Когато умелите му пръсти я освободиха от стегнатите фусти, Анжелика въздъхна облекчено. Когато се зае да откопчава корсета й, тя усети как по кожата й пробягаха сладостни тръпки. Рейнолд спря за миг, погали червените ивици, отпечатали се по голата й кожа, после мушна ръка под тънкото бельо. Анжелика въздъхна отново с безкрайно облекчение и даде воля на мислите си.
Рейнолд имаше своите причини да извърши онова, което беше направил. Не можеше да не му го признае. Смъртта на човека, когото беше обичал като свой баща, промяната в начина на живот, с който беше свикнал, загубата на ценното наследство. Всички тези неща го бяха накарали да потърси отмъщение.
Но защо именно тя беше средството за постигане на това отмъщение? Тя не беше сторила зло никому.