Камерата [The Chamber-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Матуша Бенатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камерата [The Chamber-bg]». Краткое содержание книги:
Обикновено прекарваше по два часа всяка сутрин с вестниците, за да научи последните новини и да реши кои статии да запази за бъдещи справки. Беше рутинно занимание, което му доставяше голямо удоволствие.
Тази сутрин щеше да бъде различна. Усети нещо лошо, когато зърна снимката на Сам Кейхол на първата страница на всекидневник от Сан Франциско. Статията се състоеше само от три абзаца, които обаче отразяваха изчерпателно горещата новина, че най-старият осъден на смърт затворник в Америка ще бъде представляван от своя внук. Роланд прочете материала три пъти, за да го осъзнае, и после го отбеляза. След един час бе прочел същата история вече пет-шест пъти. Два вестника бяха публикували снимката на младия Адам Хол, за пръв път появила се на първа страница на мемфиски вестник.
Роланд от много години следеше делото на Сам Кейхол. Първо, това бе дело, което фигурираше отдавна в техните компютри — застаряващ терорист клановец от шейсетте години очаква изпълнението на присъдата си в Отделението за осъдени на смърт. Купчината изрезки за Кейхол бе дебела две педи. Въпреки че не разбираше нищо от право, Роланд споделяше преобладаващото мнение, че поводите на Сам за обжалване са се изчерпали и че той ще умре. Това прекрасно устройваше Роланд, но той не споделяше с никого своето мнение. Сам Кейхол бе смятан за герой от активистите за бяло господство и дори малката нацистка група на Роланд бе получила покана да участва в демонстрациите преди екзекуцията. Нямаха пряка връзка с Кейхол, тъй като не бе отговорил на писмата им, но той бе символ за тях и те искаха да извлекат максимална полза от смъртта му.
Фамилното име на Роланд — Форчин, говореше, че е кейджун, сиреч преселник от френски произход, някъде от Тибодо в дълбокия Юг. Нямаше социална осигуровка, никога не бе подавал данъчни декларации и просто не съществуваше според държавните закони. Имаше три майсторски фалшифицирани паспорта — единият — немски, друг — уж издаден от властите в Ирландия. Роланд минаваше през граници и имиграционни власти без всякакви проблеми.
Едно от имената на Роланд, известно само на него и непроизнесено пред никоя жива душа, бе Роли Уедж. Бе напуснал САЩ през шейсет и седма след атентата срещу Крамер и за кратко време бе пребивавал в Северна Ирландия. Беше живял и в Либия, Мюнхен, Белфаст, и в долината Бекаа в Ливан. През шейсет и седма и шейсет и осма се бе върнал за малко в САЩ, за да следи двата процеса на Сам Кейхол. Дотогава отлично подправените документи му бяха осигурили безпрепятствено пътуване.
Имаше още няколко кратки пътувания до Щатите, все свързани с делото Кейхол. С времето обаче той започна да се тревожи все по-малко. Преди три години се бе преместил в бункера, за да разпространява посланията на нацизма. Не се смяташе вече за клановец. Сега той бе горд фашист.
Когато свърши с четенето на сутрешната преса, установи, че делото Кейхол е отразено в седем от десетте вестника. Остави ги в телена кошница и реши да излезе на слънце. Наля си още кафе в пластмасовата чаша и асансьорът го качи двайсет и четири метра нагоре до верандата на една дървена колиба. Денят бе прекрасен, прохладен и слънчев, на небето не се виждаше нито едно облаче. Той тръгна нагоре по тясна пътека към планините и след десет минути вече гледаше долината под себе си. В далечината се виждаха житните поля.
Вече двайсет и три години Роланд мечтаеше за смъртта на Кейхол. Тежкият товар на общата им тайна можеше да изчезне само след екзекуцията на Сам. Той му се възхищаваше. За разлика от Джеремая Доугън Сам бе спазил клетвата си и не бе проговорил. При няколко адвокати, безброй обжалвания и милиони разпити Сам Кейхол не се бе поддал и на трите процеса. Той беше почтен човек и Роланд желаеше смъртта му. Е, разбира се, бе принуден да отправи няколко заплахи към Кейхол и Доугън по време на първите два процеса, но това бе толкова отдавна. Доугън се огъна под натиска, проговори и даде показания срещу Сам. И Доугън умря.
Сега го безпокоеше това момче. Като всички останали, Роланд бе изгубил следите на сина на Сам и неговото семейство. Знаеше, че дъщеря му е в Мемфис, но синът бе изчезнал. А сега изневиделица се бе появил този хубав, образован млад адвокат от голяма и богата еврейска фирма и бе решен да спаси дядо си. Тъй като Роланд знаеше много за екзекуциите, за него бе ясно, че в малкото останало време адвокатите ще опитат всичко. Ако Сам се огъне, то това щеше да стане сега в присъствието на внука му.