Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Може би по онова време не си се интересувала от него — промълви Рурк, — а от жертвата. Компютър, искам пълна информация за жертвата Уинифред Кейтс.
РАБОТЯ…
Той отпи от кафето си и се втренчи в монитора, на който започнаха да се изписват интересуващите го сведения.
УИНИФРЕД КАРОЛ КЕЙТС ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ, РОДЕНА НА 5 ФЕВРУАРИ 2029 ГОДИНА В ГРАД САВАНА, ЩАТ ДЖОРДЖИЯ. РОДИТЕЛИТЕ Й МАРЛА БАРОНС И ДЖОН КЕЙТС СА РАЗВЕДЕНИ. НЯМА БРАТЯ ИЛИ СЕСТРИ. ИЗНАСЯМ НА МОНИТОРА СНИМКАТА Й. НЕОБХОДИМО ЛИ Е ОПИСАНИЕ НА ВЪНШНОСТТА Й?
— Не, продължавай.
КОМАНДАТА Е ПРИЕТА. СЛЕДВАТ ДАННИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА УИНИФРЕД КЕЙТС: ПЪРВОНАЧАЛНОТО СИ ОБРАЗОВАНИЕ Е ПОЛУЧИЛА ПО ПРОГРАМАТА ЗА ОБУЧЕНИЕ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ. ЗАРАДИ ОТЛИЧНИЯ СИ УСПЕХ Й Е ОТПУСНАТА СТИПЕНДИЯ ЗА КОЛЕЖА „МОС-РАЙЛИ“, В КОЙТО Е ЗАВЪРШИЛА СПЕЦИАЛНОСТИТЕ ПОЛИТОЛОГИЯ И ЕЗИКОЗНАНИЕ. ПОЛУЧИЛА Е И ПЪЛНА СТИПЕНДИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ В АМЕРИКАНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ…
— Почакай! Сравни данните за образованието във файловете на Стоу и Кейтс. Ако откриеш съвпадения, изнеси ги на монитора.
РАБОТЯ… ЛИЦАТА КЕЙТС И СТОУ СА СЛЕДВАЛИ В АМЕРИКАНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ. И ДВЕТЕ СА ЗАВЪРШИЛИ С ОТЛИЧИЕ, БИЛИ НА ПЪРВО И ВТОРО МЯСТО ПО УСПЕХ ВЪВ ВИПУСКА.
— Почакай! Познавала си жертвата, така ли, агент Стоу? — промълви Рурк. — За теб това не е обикновено разследване. Лично си заинтересована от изхода му.
Четиринайсета глава
Пийбоди слезе от ескалатора и тръгна към общото помещение, в което се намираше мъничката й кабинка, служеща й за кабинет. Като зави по коридора, се сблъска с Макнаб.
— Ето те и теб! — Той широко се усмихна като щастливо момченце, което след продължително издирване е намерило любимото си кученце.
— Тъкмо ти ми трябваше! — сопна се тя. — Току-що ми съобщиха, че от ФБР свикват пресконференция. Настояват Далас да присъства — вероятно възнамеряват да прехвърлят върху нея вината за провала си.
— Нищо чудно. Знаеш ли вица за великденското зайче? — Докато говореше, той видя през открехнатата врата, че в стаичката, използвана от чистачите, няма никого. Тъй като беше човек, който не пропускаше да се възползва от всяка възможност, издърпа Пийбоди в тясното помещение, докато тя продължаваше разгорещено да обяснява:
— Засега не се знае дали Уитни ще се съгласи да я „хвърли на лъвовете“, но ако това се случи, всички трябва да присъстваме, за да я подкрепим. Може би си чул, че пресконференцията, която днес следобед трябваше да даде началникът на полицията, е отложена.
Макнаб разсеяно кимна и помърмори:
— Ако се наложи, свържи се с мен — държа да подкрепя Далас. Междувременно… — Притисна я до стената и леко я ухапа по шията.
— Какво правиш, Макнаб? — възкликна тя, но не се опита да го отблъсне. — Овладей се!
— Ей сега. — Той напипа резето и го дръпна, а със свободната си ръка заразкопчава униформената й риза. — М-м-м, Пийбоди, толкова си женствена! Нито един мъж не може да ти устои.
Продължи да я целува страстно, захапа зърната й, а тя само изстена:
— Продължавай…
Разкопча панталона му, като си казваше, че няма да е истинско ченге, ако не отдели няколко минути за колега, който се нуждае от помощта й.
Ръката й се плъзна между краката му — пенисът му беше твърд като камък.
— Винаги ми е било любопитно как мъжете ходят с това чудо, което се мандахерца между краката им.
— Въпрос на навик — усмихна се Макнаб. Миризмата й и допира на тялото й го подлудяваха. Когато пръстите й стиснаха пениса му, той реши, че е най-щастливият безумец в цялата вселена.
— Господи, Пийбоди… — Притисна устни към нейните и така ги засмука, сякаш искаше да я погълне цялата. — Искам да…
Джобният й видеотелефон пронизително иззвъня.
— Не се обаждай! — Той задърпа панталона й, нямаше търпение да проникне в нея. — Недей!
— Трябва — изхриптя тя и почувства, че краката й се подкосяват. Но дългът бе преди всичко. — Почакай… — Изтръгна се от прегръдките му и се помъчи да си поеме въздух. Лицето й гореше, зърната на голите й гърди бяха набъбнали. За щастие в последния момент се досети да изключи видеокамерата: