Предателство в смъртта

— Нима? — Той я хвана за раменете и отново я притисна към стената. Този път обаче изобщо не мислеше за секс.

Пийбоди изумено се втренчи в него и страх се прибави към чувството й за вина.

— Какво ти става, Макнаб? Пусни ме или така ще те ударя, че ще видиш звезди посред бял ден!

При нормални обстоятелства наистина щеше да изпълни заканата си. Но обстоятелствата изобщо не бяха нормални и стомахът й се свиваше от страх.

— Какво ми става ли? Интересуваш се какво ми става, така ли? — гневно извика той. — Писна ми от моето легло да скачаш в леглото на Мънроу, ето какво ми става!

— Какво? — Очите й се разшириха от изумление. — Какво каза?

— Жестоко се лъжеш, ако си въобразяваш, че ще ти бъда резервен любовник, докато се забавляваш с някакво скапано жиголо! Да, сбъркала си адреса, драга Пийбоди!

Тя се изчерви до уши, сетне пребледня като платно. От всичко на света най-много мразеше несправедливите обвинения. Връзката й с Чарлс беше платонична, но по-скоро би умряла, отколкото да започне да се оправдава пред Макнаб.

— Не съм очаквала, че си толкова дребнав и глупав! Остави ме на мира, мръсник такъв!

Опита се да го отблъсне, но не успя и отново изпита необясним страх.

— Да те оставя на мира ли? — процеди през зъби младежът. — Как щеше да се почувстваш, ако ми се беше обадила някоя мацка, докато те събличах?

Пийбоди нямаше отговор на този въпрос. Подобна вероятност никога не й беше хрумвала. Гневът й отново се разгоря — вече не се чувстваше виновна, само оскърбена.

— Слушай, приятелче, можеш по всяко време да разговаряш, с когото си поискаш, включително с мацки! Забранявам ти да се бъркаш в личния ми живот и да се интересуваш с кого говоря и какво правя. Работим заедно, правим секс, но не сме обвързани. Нямаш право да ми вдигаш скандал, задето съм разговаряла с един информатор. А ако реша да танцувам гола на масата на Чарлс, това изобщо не ти влиза в работата!