Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Мълчанието на агнетата
Мълчанието на агнетата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мълчанието на агнетата

Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:

ТОМАС ХАРИС започва кариерата си като журналист по въпросите на престъпността в САЩ и Мексико, работи известно време в „Асошейтед прес“ в Ню Йорк. Автор е на три бестселъра. Първият от тях, „ЧЕРНА НЕДЕЛЯ“, излиза през 1973 г. и е филмиран четири години по-късно от режисьора Джон Франкенхаймър. В „ЧЕРВЕНИЯТ ДРАКОН“ (1981) за първи път се появяват образите на Специалния агент на ФБР Джак Крофорд и психиатъра-канибал д-р Лектър. Стивън Кинг определя този нашумял трилър като „най-добрия роман за широка публика, излязъл от печат в Америка след «Кръстникът»“. Той е филмиран от Майкъл Ман през 1986 г. под заглавието „Ловец на хора“. Най-големият успех на Харис досега е „МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА“ (1988), който месеци наред оглавява листата на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Както и „Червеният дракон“, това е кървав психотрилър, който нахлува в най-мрачните дебри на човешкото съзнание. На фона на непрестанно нарастващо напрежение масови убийци дебнат поредните си жертви, а ФБР се опитва да предотврати престъпления, които по своята чудовищност надминават и най-садистичната човешка фантазия. Ето какво пише за тази книга Роалд Дал, авторът на „Разкази с неочакван край“: „Прекрасна е, най-добрата, която съм чел от много време насам. Слава Богу, че най-сетне имаме роман с истински сюжет — изтънчен, ужасяващ и великолепен. Той несъмнено превъзхожда всичко, което е излязло през тази година.“ — „Мълчанието на агнетата“ е филмиран от Джонатан Дем и получи през 1991 г. наградата за най-добра режисура на Международния Кинофестивал в Берлин. В момента Томас Харис пише своя четвърти роман.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 122
Перейти на страницу:

Сетне седна на дивана с бележник в ръка и написа обява, която щеше да даде в основните вестници:

Страстна дама рубенсов тип, 21-годишна, фото-модел, търси мъж, който цени не само качеството, но и Количеството. Като фото модел на козметика и крем за ръце сте ме виждали в много реклами по списанията, а сега аз искам да ви видя. Изпратете снимка в първото писмо.

Крофорд се замисли за секунда, задраска „рубенсов тип“ и вместо това написа „с пищни форми“.

Главата му клюмна и той задряма. Зеленият екран на компютърния терминал рисуваше миниатюрни квадратчета по стъклата на очилата му. Екранът се оживи, изписаните редове се задвижиха нагоре, отразени и в очилата. Насън Крофорд тръскаше глава, сякаш образът го гъделичкаше.

Съобщението на екрана гласеше:

Полицията в Мемфис откри два предмета при претърсването на килията на Лектър.

1. Импровизиран ключ за белезници, изработен от тръбичка на химикалка с нарези, направени чрез триене. Балтимор е помолен да провери в психиатричната болница за следи от производителя.

2. Лист нотна хартия, оставена от беглеца да плава в тоалетната чиния. Оригиналът пътува към документната лаборатория във Вашингтон, копие до Лангли на вниманието на Бенсън в отдела по криптография. Следва написаното на нотната хартия.

Графиката, надничаща от дъното на екрана, изглеждаше така:

C33 H36 I L Т 06 N4

Кроткото двойно избипване на терминала не събуди Крофорд, но това стори телефонът три минути по-късно. Беше Джери Бъроус от Националния център за криминална информация.

— Виждаш ли екрана си, Джак?

— Чакай малко. Да, виждам го.

— Лабораторията е готова с резултата. Говоря за формулата с буквите от името на Чилтън, която Лектър е пуснал в кенефа. Тя е биохимична — C33H36N4O6 и е на пигмент в човешката жлъч, наречен билирубин. От лабораторията ме осведомиха, че това е основният оцветител на лайното.

— По дяволите.

— Ти излезе прав за Лектър, Джак. Той просто ги е разигравал. Жалко за сенатор Мартин. От лабораторията ми казаха, че косата на доктор Чилтън имала точно цвят на билирубин. Затворнически хумор. Ти гледа ли Чилтън по новините в шест?

— Не.

— Марилин Сътър го гледала. Чилтън тръбял гръмогласно, че започва „издирването на Били Рубин“. След това отишъл да вечеря с една телевизионна журналистка. Бил е в ресторанта, когато Лектър избягал. Голям гъз.

— Лектър казал на Старлинг, че Чилтън няма диплома за медицинско образование.

— Да, четох в доклада. Ако питаш мен, Чилтън се е опитал да сваля Старлинг, а тя го е сритала в яйцата. Той може да е тъп, но не е кьорав. Как е малката?

— Ще се оправи. Много е уморена.

— Смяташ ли, че Лектър е разигравал и нея през цялото време?

— Не е изключено. Но ще продължим по този път поради липса на друг. Не знам докъде са стигнали клиниките. Все си мисля, че трябваше да изискам досиетата по съдебен ред. Страшно ми е неприятно, че съм принуден да завися от тях. Към десет сутринта, ако продължават да си траят, ще се обърна към съда.

— Слушай, Джак… нали си пуснал по следите на Лектър хора, които знаят как изглежда?

— Естествено.

— Сигурно умира някъде от смях.

— Дано не е за дълго — отвърна Крофорд.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Доктор Ханибал Лектър беше на рецепцията в елегантния хотел „Маркус“ в Сейнт Луи, облечен в закопчан догоре шлифер и с кафява шапка. Носът и страните му бяха покрити с хирургически лейкопласт.

Разписа се в регистрационната книга като Лойд Уайман. Подписа беше упражнявал в колата на Уайман.

— Как ще платите, господин Уайман?

— С „Американ Експрес“.

И доктор Лектър подаде на регистратора кредитната карта на Лойд Уайман.

Откъм салона долиташе приглушено изпълнение на пиано. На бара седяха хора с лепенки по носовете. Мъж и жена на средна възраст прекосиха фоайето, като си тананикаха мелодия на Коул Портър. Едното око на жената беше покрито с марля.

Регистраторът си свърши работата с кредитната карта.

— Вероятно знаете, господин Уайман, че имате право да паркирате в гаража на болницата.

— Да, благодаря.

Доктор Лектър вече бе паркирал там колата на Уайман, със самия Уайман в багажника.

Хопът, който отнесе куфарите на Уайман в малкия апартамент, получи една от петдоларовите банкноти на Уайман.

Доктор Лектър си поръча пиене и сандвич и взе за отмора един душ.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)