Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Той посочи раниците.
— Ще продължим ли да делим на дажби?
Тя кимна. Знаеше, че в думите му има подтекст. Той я питаше дали да останат тук или да се откажат и да се отправят към Крепостта. „Бихме могли да тръгнем на лов за храна, както направихме двамата с Акарин“. Тя си спомни за храната, която сготвиха и изядоха в онази малка скрита долина. Усмихна се при спомена какво още се беше случило там.
— Поне разполагаме с достатъчно вода — каза Регин, поглеждайки към потока. — И тя е чиста.
Сония проследи погледа му. Тънка струйка вода се стичаше през пукнатина в скалата, събираше се в малък, гладък басейн и се спускаше надолу в малък поток. Водата очевидно привличаше животни. Когато пристигнаха, трябваше да измият натрупаните птичи изпражнения. Потокът не продължаваше надалеч и потъваше в друга пукнатина в скалистата земя.
„Ако се скрием, може птиците да се върнат да пият. Можем да ги хванем и да се нахраним“.
Сония се изправи, отиде до басейна и го погледна. Очевидно в пустошта имаше вода, но дори тук, до потока, не се забелязваха следи от живот. Тя приклекна до водата и потопи ръката си в нея. Съсредоточи се и потърси следите от енергия, които би трябвало да се излъчват от мъничките форми на живот в нея.
Нищо.
Тя се намръщи. Когато пристигнаха и провери водата, тя се бе оказала годна за пиене. Беше чиста, въпреки птичите курешки. Което беше… странно.
„Може би някои изменник е минал оттук малко преди да пристигнем и е изтеглил всичката енергия“. Колкото по-дребни и несъвършени бяха малките същества, толкова по-слаба бе и защитната бариера срещу магическа намеса. Дори енергията на дърветата можеше да бъде източена, без да се порязва кората им, макар магията да се точеше бавно и никога да не беше в такова количество, както в животно или човек.
„Убиването на малките форми на живот прави водата годна за пиене, но прясната течаща вода би трябвало бързо да си ги навакса“. Тя протегна ръка под тънката струйка вода, която пълнеше басейна. Събра дланите си в шепа, напълни я и отново се концентрира.
„Ето. Като мънички проблясъци на светлина“.
Тя пусна водата в басейна. Можеше да има само едно обяснение. Нещо избиваше живота, щом той се озовеше в басейна.
Стомахът й се сви от внезапен страх. Дали басейнът не беше отровен? Няколко дни бяха пили от него. Какво би могло да убива малките форми на живот, без да оказва влияние на хората?
Басейнът беше гладък. Възможно бе да е оформен така от времето или от човек, с магия. Сония отново бръкна във водата и поглади бавно камъка с ръка. Не очакваше да почувства нищо. Усещането на отровата с тяло беше въпрос най-вече на усещане на въздействието й. Пръстите й докоснаха неравност в повърхността. Тя я опипа, после протегна пипалата на ума си.
Нещо погъделичка сетивата й. Тя изтегли малко магия и я изпусна през върховете на пръстите си. Енергията веднага бе изсмукана.
Кръвта й се смрази.
Сония се надигна и погледна към малката подутина в иначе гладката повърхност на басейна. „Тя не е част от скалата. Ако прави онова, за което си мисля, значи е била поставена тук, за да пречиства водата. Но тогава…“
— Регин.
Тя почувства хладината от сянката му върху гърба си.
— Да?
— Можете ли да ми подадете някой нож или нещо, подходящо за дълбаене?
— Защо не използвате магия? О… разбира се. Не искате да я изчерпвате за дреболии.
Той отиде до раниците. Докато се занимаваше с търсене, тя извлече малко магия и я използва, за да насочи водата извън басейна. След това изпразни басейна с едно замахване на волята. Повърхността веднага започна да изсъхва и когато Регин се върна при нея, подутината се виждаше като тъмно петно в камъка.
Той й подаде една сребърна писалка.
— Само това ли имаме?
— Боя се, че да. Никой не очаква от магьосниците да носят ножове.
Сония въздъхна и взе писалката.
— Предполагам, че сме взели провизии за няколко дни, а не за пикник. Дано се получи.
Магьосницата започна да дълбае около подутината със заострения край на писалката. За нейно голямо облекчение онова, което я държеше на мястото й, бе по-меко от камъка — по-скоро нещо като восък. Скоро прокопа канал около нея. После обви с пръсти подутината и я дръпна. Тя не помръдна, затова Сония се залови отново за работа.
— Мога ли да попитам какво правите?
— Да.
Подутината помръдна и Сония отново се опита да я изтръгне, но безуспешно. Тя стисна зъби и продължи да дълбае восъка.