Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— И така. Какво правите?
— Опитвам се да издълбая това нещо.
— Виждам. — Гласът му прозвуча повече развеселено, отколкото раздразнено. — Защо?
Писалката не бе достатъчно тясна, за да се пропъхне между твърдата буца и ръбовете на дупката, в която бе поставена. Сония отново се опита да я размърда с пръсти.
— Много е… странно… ох! — Буцата — която се оказа камък — се освободи. Сония я поднесе към светлината, почиствайки останките от восък по повърхността й.
Регин се наведе за я погледне.
— Това кристал ли е?
Сония кимна. Гладките, плоски страни отразяваха слънчевата светлина.
— Естествен. Но с тази дума просто имам предвид, че е нешлифован.
— А иначе е изкуствен? — Регин погледна към дупката, от която бе изваден камъкът. — Що за скъпоценен камък е това?
— Скъпоценен камък! — възкликна Сония. Тя си пое дълбоко дъх и погледна към Регин, после се изправи. — Сигурно е някой от магическите камъни на Изменниците. Едва ли Дюна са стигали толкова далеч на юг, а ако ичаните знаеха за тях, щяха да ги използват преди двайсет години. — Сония се замисли върху начина, по който камъкът бе изтеглил магията й, и кръвта й отново се смрази. Тя погледна към Регин и се поколеба. Можеше ли да му разкрие подозренията си?
Ами ако разчетяха съзнанието й? Ами ако той каже на някого? Ами ако…?
Когато — ако — Изменниците пристигнеха, тя вече трябваше да е оценила възможните приложения на откритието си. Може би не бе необходимо да казва на Регин, да се посъветва с него, но просто искаше да го направи.
Регин я гледаше, смаян и разтревожен. Сония си пое дълбоко дъх.
— Подозирам, че това е камък с черна магия — каза тя тихо, в случай, че някой, по някакъв начин, ги наблюдаваше и ги подслушваше.
Той си пое рязко дъх и я погледна с ужас в очите. След това се наведе към камъка и присви очи.
— Ето защо така и не успяха да променят пустошта.
Въпреки горещината тя потрепери и се огледа. „В това има смисъл. Могат ли да направят един такъв камък, сигурно могат да направят стотици. Хиляди. Пръснати из земята, те бавно и неуморно изсмукват живота. Почвата става неплодородна. По-големите живи същества, като животните, започват да гладуват и се преместват на друго място“.
Което означаваше, че Изменниците умишлено поддържат пустошта такава.
„От векове“.
— През цялото време се е смятало, че Гилдията е създала това, за да отслаби Сачака. Вместо това виновници са били Изменниците.
Регин се намръщи.
— Ами… няма как да сме сигурни в това. Може би просто са сложили камъка тук, за да пречистват водата.
Тя го погледна.
— Предполагам, че ако потърся, ще открия още камъни наоколо.
Погледът му се изостри.
— Опитайте.
Сония му подаде камъка, който той пое предпазливо, и се отдалечи на няколко крачки, оглеждайки спускащите се към дюните склонове. Тя затвори очи и разшири естествената бариера около кожата си, докато не образува кълбо. На мястото, където се презастъпваше със скалата под краката й, тяя отслаби дотолкова, за да може магията й да прониква навън. След това започна да крачи бавно напред.
Беше направила само петдесетина крачки, когато усети леко подръпване. Това бе илюзия — усещане за несъпротива там, където всъщност имаше такава. Тя се спря, обърна се и след като няколко пъти пропусна усещането, успя да стесни района до няколко крачки в диаметър — една пълна с камъни пукнатина между две съседни скали.
Когато се наведе над пукнатината, Регин се присъедини към нея. Тя започна бавно да разтяга бариерата си надолу, но преди да стигне твърде надалеч, Регин нададе тържествуващ вик и вдигна нещо от земята.
Друг тъмен, лъскав кристал. Сония го взе и го провери. Магията, която изпрати към него, веднага бе погълната от камъка.
— Два пъти е съвпадение — каза Регин. — Три пъти…
Тя кимна и тръгна в друга посока. Този път намери камъка с лекота, заровен в една пълна с пясък падина. „Всички се намират в закрити места, където може да се събере вода или да минава поток. Скрити местенца и пукнатини, където би могъл да се зароди живот“. Двамата се върнаха на мястото за среща. Тя върна потока в предишното му русло и басейнът отново се напълни. Когато топна ръката си във водата, Сония установи, че този път той е пълен с малки искрици енергия.