Кралица на сенките

Елин трепереше от глава до пети и не можеше да спре сълзите си. Не и когато тъгата по Роуан и мъчителните седмици на самота я връхлитаха с пълна сила.

– Как стига до тук? Как ме намери?

Отдръпна се назад, колкото да огледа суровото лице, засенчено от качулката, татуировката от едната му страна и мрачната извивка на усмивката му.

Роуан беше при нея. При нея.

– Обясни ми повече от ясно, че моят народ не е добре дошъл на континента ти – отвърна той. Дори гласът му я обгръщаше с блаженство. – Затова се промъкнах незабелязано на един кораб. Беше ми споменала, че домът ти се намира в бедняшкия квартал, затова, като пристигнах тази вечер, поскитах наоколо, докато не долових мириса ти. – Той я огледа със строги очи и стиснати устни.

 –  Имаш много да ми разказваш – отбеляза накрая и тя кимна. Всичко, копнееше да му разкаже, всичко. Притисна го още по-плътно към себе си, любувайки се на масивните мускули по ръцете му, на вечната му сила. Той отметна един кичур от косата ù и мазолестите му пръсти докоснаха бузата ù в нежна милувка. Топлотата на жеста му я накара да се задави в още един стон. – Поне си невредима, нали? – попита я угрижено.

Тя кимна отново и зарови лице в гърдите му.

– Доколкото си спомням, ти наредих да останеш във Вендлин.

– Имам си причини да дойда, но предпочитам да ги обсъдим на някое по-сигурно място – рече той върху качулката ù. – Приятелите ти от крепостта ти изпращат сърдечни поздрави. Май страдат по безценната си миячка. Особено Лука – особено сутрин.

Тя се засмя и го стисна нежно. Наистина беше тук, не просто плод на въображението ù, нереално съновидение...

– Защо плачеш? – попита той, опитвайки да я отлепи от себе си, за да види лицето ù отново.

Но тя се вкопчи в него толкова силно, че усети оръжията под дрехите му.

Всичко щеше да е наред, дори да пропаднеха в ада, защото Роуан беше с нея.

– Не плача – подсмръкна тя, – а просто вониш толкова зле, че очите ми сълзят.

Роуан се изсмя така гръмко, че уличните плъхове се изпокриха. Тя склони да го пусне и му се усмихна широко.

– На тайните мореплаватели не им се полага къпане – обясни той и перна закачливо носа ù. Елин го сръчка шеговито. После очите му отскочиха към Несрин и Едион. Вероятно следеше всяко тяхно движение още от самото начало.

Ако беше сметнал, че представляват заплаха за нея, вече щяха да са мъртви. – Цяла нощ ли ще ги караш да стоят там?

– Откога си привърженик на добрите обноски?

Тя преметна ръка през кръста му, не смееше да го пусне от страх, че може да се превърне във вятър и да изчезне. Тръгнаха заедно към приятелите ù, а тежестта на неговата ръка върху раменете ù беше така възхитителна и неотменима.

Ако някога се сбиеше с Несрин или Каол, щеше да ги надвие без усилие дори. Едион обаче... Още не го беше виждала да се бие, но ако съдеше по погледа му, колкото и да твърдеше, че му се възхищава, несъмнено той също се чудеше кой ли би излязъл жив от такъв сблъсък на титани. Тя усети как тялото на Роуан се напряга под ръката ù.