Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Бри действаше по инстинкт.
Той провеси крак през страничната облегалка на креслото и зачака тя да започне да чете. Досега му бе прочела адаптираните биографии за деца на Фредерик Дъглас15, Букър Т. Вашингтон16 и Мартин Лутър Кинг, както и историята за създаването на Баскетболната лига за чернокожи. Тоби се възпротиви, когато тя намери книга за аболиционистката Соуджьрнър Трут17, затова тя започна да я чете на глас за себе си. След няколко страници той забрави предубеждението си относно „книгите за момичета“ и когато Бри стигна до края на първа глава, настоя да продължи.
Въпреки че беше уморена от ранното ставане днес, Бри чете близо час. Когато най-после затвори книгата, Тоби започна да човърка палеца на крака си.
- Взе ли някой филм, който да гледаме през уикенда?
- „Когато бяхме крале“. - Тя се нацупи. - Филмът е за бокса, за прочутия мач между Мохамед Али и Джордж Форман.
Той забрави за палеца и лицето му грейна.
- Наистина ли?
- Зная. Отвратително. Хайде вместо това да гледаме „Дневниците на принцесата“.
- За нищо на света!
Той й се ухили - истинска усмивка и още една примка в плетеницата от отрицателни чувства, обсебила душата й, се разплете. Понякога - не много често, само понякога - Тоби й се усмихваше така, както се усмихваше на Луси.
- Не му се връзвай на идиотщините - съветваше я Луси. - В същото време търси възможности да го докосваш. Той ще се отдръпва. Но ти въпреки това не се отказвай.
Бри се бе опитала да постави ръка на рамото му, когато той седеше край кухненската маса, но жестът й бе някак си пресилен и както Луси бе предсказала, той се изсули изпод ръката й и тя не повтори. Но от останалото нямаше намерение да се отказва. Беше я завладяло несвойствено твърдоглавие. Той щеше да научи за наследството на своя баща, независимо дали го искаше, или не.
Момчето пусна крака на пода и почеса глезена си с палец.
- Не си длъжна да гледаш филма с мен. Можеш да рисуваш или да се занимаваш с нещо друго.
Точно в момента това „нещо друго“ включваше очакването на десет коледни украшения във вид на стъклени пчели, които не можеше да върне. Всеки път когато Бри си помисляше за поръчката по интернет, която направи по компютъра в библиотеката, сърцето й се свиваше. С всеки изминал ден имаше все повече клиенти, но кой можеше да знае дали някой от тях ще пожелае да купи коледно украшение през лятото?
- Винаги заедно гледаме филмите - рече тя.
- Да, струва ми се би трябвало да гледаш. Тъй като си бяла и всичко останало, имаш много да учиш.
Бри вложи цялото си актьорско умение, за да изобрази един от саркастичните погледи на Луси.
- Като че ли ти пращиш от знания, господин Златистокафяв мъж.
На Тоби му се понрави, че го наричат мъж, и широко се ухили. Тя му се усмихна в отговор, а той продължи да се хили, докато не осъзна какво прави и тутакси се намръщи.
- Двамата с Големия Майк утре отиваме да яздим.
Бри още не можеше да повярва, че Майк се е сприятелил с Тоби само от добро сърце. От друга страна, той спазваше обещанието си и единствените пъти, когато бе разговарял с нея след посещението им в църквата преди две седмици, бяха кратките разговори по телефона, за да се уговорят кога да вземе Тоби.
Тоби й метна сърдит поглед.
- Ако не беше толкова гадна с него, той щеше да ти позволи да дойдеш с нас.
- Не мога да оставя лавката.
- Ако искаш, можеш. Луси ще я наглежда вместо теб.
Тоби наричаше Луси с истинското й име, след като веднъж подслуша разговора им с Бри, но тъй като дъщерите на бившите президенти не попадаха върху радарните екрани на дванайсетгодишните, той само отбеляза, че през цялото време е знаел, че Вайпър не е истинското й име.
Укрепващото приятелство между Бри и Луси означаваше за Бри много повече, отколкото помощта, която Луси й предлагаше. Тя наглеждаше фермерската лавка, за да може Бри да си почине. Двете заедно измислиха как да преместят големите дървени врати на склада за мед, които стърчаха от задната стена на лавката. Сега можеше да го заключва за през нощта, вместо постоянно да разнася бурканите с мед от къщата и обратно. Освен това Бри ценеше това, че Луси не критикуваше опитите й да се справи с възпитанието на Тоби.
Тоби се намести по-удобно в плетеното кресло.
- Майк ми каза да те питам дали имаш нещо против тази седмица той отново да ме заведе на църква, но аз не искам да ходя. Църквите са скучни.
На Бри й бе харесала службата в епископалната църква и с радост би отишла отново, но не искаше да се натъкне на Майк. Бри побутна обложката на книгата за Соуджърнър Трут.
- Може би трябва да намерим църква, която да не е скучна.