Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Съвсем наблизо избухна светкавица, възвръщайки за кратко реалността. Тя плъзна устни по рамото му. - Не можем да го направим без презерватив.
Дъхът му сгряваше зърното й.
- Мислех, че не искаш да разговаряме.
- Независимо дали си си направил вазектомия, или не, трябва да...
- За всичко съм се погрижил - прошепна хрипливо Панда.
Със себе си ли ги носеше? Мисълта за миг я разсея, но в следващия миг той отново я целуваше и въпросът изчезна.
Над главите им отекна гръм. Катерът се поклащаше на котвата. Двамата задърпаха нетърпеливо дрехите си и когато останаха голи, се впуснаха в трескаво проучване. Онази нощ в Мемфис беше не толкова за секс, колкото да прекъсне окончателно връзките с Тед, ала сега бе различно. Вече не беше анонимно съвкупление с почти непознат мъж. Сега тя познаваше своя любовник и тази нощ бе неизбежна.
Гърдите й се гушеха в ръцете му... Дланите й стискаха хълбоците му... Изпиваха се с целувки. Той разтвори краката й, а тя дори не помисли да се възпротиви.
Той потърка женствеността й с пръсти. Разтвори нежната пъпка. Изследва я. Нахлу във влажната и мека плът.
Тя простена. Остави го да поиграе. И когато повече не можеше да издържа, се превърна в агресор, претъркули се настрани и се притисна към него, жадна да го вкуси с устни, да почувства с ръце силата му.
Когато повече не можеше да се сдържа, Панда отново я завъртя под себе си. Пръстите му непохватно се запипкаха с нещо. Възседна я. Ръцете му се пъхнаха под коленете й, разделиха ги, повдигнаха ги. Тялото му се притисна о нейното. Тя усети твърдата му набъбнала мъжественост.
Дрезгаво се отрониха неприлични думи.
Тихи, груби заповеди.
И той проникна в нея.
Отвън бурята бушуваше. Вътре вилнееше с още по-голяма сила. Накрая изригна.
Сладостта й му дойде твърде много. Докато Луси дремеше в сумрака, той изучаваше сенките, които тъмните й мигли хвърляха върху бледата кожа, която изглеждаше още по-бяла на фона на черната коса. Прокара кокалчета по извивката на лицето й. Зад всички тези груби и непукистки фрази, се криеше смутена и уязвима жена.
В главата му завиха предупредителни сирени. Взрив. Облак пясък, вкус на уиски, жегващ спомен. Той пропъди мрака.
Тя отвори очи и се вгледа в неговите.
- Беше приятно.
Прекалено нежно. Прекалено хубаво.
- Приятно? - Панда пъхна ръка под възглавницата и докосна плика с бонбони. Една лакрицова пръчка бе изпаднала. Той я взе и докосна с устни ухото й.
- Приготви се да си вземеш думите назад.
- Защо?
Той залюля пръчката пред очите й.
- Май постоянно забравяш какъв съм гадняр.
Луси се размърда под него, зелените точици в очите й заис-криха с интерес.
- Явно съм попаднала в беда.
- Г оляма.
Панда захапа нежно долната й устна със своята, а сетне бръсна нейната с лакрицовата пръчка. Прокара я по зърната й. По нежната кожа на корема. По разтворените й бедра. Между тях.
- Дявол - простена тя, когато той спря. - Направи го пак.
И той го направи, пак и пак, докато тя не грабна лакрицовата пръчка и не му върна сладкото мъчение. Ала Панда бе отприщил лъвицата в нея и тя не беше толкова внимателна като него. Когато й заяви, че му стига, тя му заповяда да се моли и какво му оставаше, освен да я накаже?
Той я метна върху възглавниците, шляпна я леко по дупето и поиска разплата. Или се опита. Защото всичко ставаше като в мъгла и не беше ясно кой кого наказва.
Отвън бурята започваше да стихва, но вътре едва сега се развихряше.
17.
Луси изсумтя възмутено като недоволна леля.
- Това беше твърде извратено за мен.
- Да бе. - Панда се опитваше да си спомни кога за последен път бе изпадал в такава самозабрава с жена. Двамата лежаха на тясното легло, телата им се притискаха едно о друго, кожата им лепнеше към виниловите възглавници и въпреки че я усещаше, това не му бе достатъчно. Измъкна ръка, подпря се на лакът и включи една от малките лампи, монтирани в дървената обшивка на носа.
Тя лежеше настрани, извивката на голото й рамо, талията и бедрото образуваха златиста дъга, а татуировката с дракона изглеждаше нелепо върху изящната шия. Малкото й носле, слава богу, освободено от противната халка, се смръщи презрително.
- Никога повече не го прави.
Той докосна долната й устна, подута от целувките.
- Утре в полунощ?
- Ако нямам по-интересно занимание.
- Мразя жените, които се правят на недостъпни.
Тя плъзна пръст по вената върху ръката му.
- Всъщност аз искам само да се добера до хранителните ти запаси. Ако се налага да легна с теб, защото ми се е приискало от твоя зрънчо със сирене, какво толкова?