Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Панда я приближи лениво и огледа одеянието й от пошлия сутиен до джапанките на платформи. Кимна към гаража.
- Да вървим.
- Да вървим? - С нехаен жест тя свали халката от носа си и я пъхна в джоба.
- Знаеш какъв е редът.
- Това не означава, че съм съгласна с него.
- Чака ме доста работа.
Луси наклони глава и подръпна един от дредовете си.
- Майната й на работата ти.
- Голяма грешка. - Той улови ръката й и я повлече през сянката, хвърлена от къщата, към гаража. Когато стигнаха до изкорубената странична врата, Панда я отвори с ритник. - Вътре!
- Не искам да влизам вътре. Искам...
- Не ми дреме какво искаш. - Той затръшна вратата зад тях.
Лъчите на следобедното слънце с мъка проникваха през покрития с паяжини прозорец. Гаражът беше задръстен със стари мебели, кашони, счупени плажни шезлонги и едно пробито кану. Въздухът бе натежал от миризмата на прах и моторно масло, а Панда ухаеше на боровинки и лятна жега.
- Разтвори крака.
- Плашиш ме.
- Хубаво.
- Нямам нищо непозволено у себе си. Кълна се.
Той й се озъби с най-противната си, най-застрашителната си гримаса.
- Тогава няма защо да се тревожиш.
- Аз... предполагам, е няма. - Тя притисна длани към грубата стена, но не помръдна крака.
Той ги разтвори с коляно.
- Не се прави, че не разбираш. Знаеш какво да правиш. - Дъхът му разроши косата около ушите й, а гласът му прозвуча с тихо хриптене: - На мен ми харесва не повече, отколкото на теб.
Не повече, естествено.
Очите и бавно се притвориха, когато пръстите му се плъзнаха отстрани по тялото й, от подмишниците до бедрата.
- Казах ти, чиста съм - настоя тя.
- Защо ли не ти вярвам? - Обгърна я и ръцете му се спряха под ключицата й. После дланите му се спуснаха надолу и обхванаха гърдите й.
Тя го погледна през рамо.
- Не повтаряй това, което каза миналия път.
- Какво съм казал? - прошепна той в ухото й.
- Ти каза: „Няма нищо тук“.
Той се усмихна, пъхна палци в чашките на сутиена и пощипна зърната й.
- Сгрешил съм.
Когато спря да измъчва гърдите й и се премести на нова територия, коленете й бяха омекнали, а кожата й пламтеше. Той продължи играта, прокарвайки ръце по вътрешната и външната страна на бедрата й, преди да открие главната цел.
- Мисля, че почувствах нещо.
Не беше единственият.
- Това е незаконно - промълви тя и размърда бедра.
- Оказване на съпротива при арест. - Пръстите му дръпнаха ципа на шортите й. - Сега ще се наложи да направя по-щателен обиск.
- О, не. Само не това. - Нямаше накъде да е по-неубедителна.
- Сама си си виновна. - Той събра коленете й и задърпа тесните шорти заедно с бикините.
- Опитвам се да бъда добро момиче, но е толкова трудно да се сдържаш.
- Нямаш представа колко. - Панда се притисна към нея, за да й покаже нагледно.
Беше изумително колко нови неизследвани места откриваше той в нея. Достатъчно, за да възрази тя немощно:
- Едно шоколадово блокче никога не може да се помести там.
- Винаги има първи път - прошепна дрезгаво той, дъхът му се учести като нейния.
- Проява на полицейско насилие - успя да отрони тя, докато той непохватно смъкваше шортите си.
- Ще боли само първата минута.
Изобщо не я заболя. Колкото до „минутата“... Едва ли. Панда притежаваше огромен самоконтрол.
- Приготви се. - Той повдигна бедрата й.
- Почакай...
- Твърде късно. - Облада я отзад.
Стенанието му заглуши вика й. Той долепи устни към тила й. Тя се притисна към него, докато той държеше тялото й в големите си ръце. Сред прахта и останките от живота на други хора те играеха своята игра, слели тела, докато се използваха един друг, даваха, вземаха. Беше примитивен секс. Див и мръсен. Секс за лошо момиче. Точно какъвто тя го искаше.
-Не ми гледай корема - рече тя, докато обуваше бикините си.
Той погали бузата й с палец.
- Защо?
- Закръглен е.
-Ах.
- Не е нужно да го произнасяш с този тон. - Тя напъха крака в шортите, глътна корема и вдигна ципа. Луси беше започнала целия този стриптийз обиск, когато го завлече в гаража след едно негово отскачане до града. Заяви му, че има сведения, че се опитва да внесе тънки пръчици от изсушено месо „Слим Джимс“. Той й каза, че неговият Джим не е нито тънък, нито изсушен. Луси го притисна към стената и обяви, че не той, а тя ще реши. Накрая бе принудена да признае, че той беше прав.
- Ти си виновен, че дебелея - обвини го Луси. - В къщата няма нищо друго освен шибана диетична храна и започвам да полудявам.
Веждата му се изви насмешливо, но той не коментира циничното й изявление.
- А какво ще кажеш за целия боклук, с който те гощавам всяка вечер на катера?