Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Хлябът покрива наема, но не и моята вредна храна.
- Да бе, как не.
- Предполагам, че бихме могли да си я поделим. - Погледът му отново я обхождаше, плъзна се по тялото й, стигна до ключицата, сетне се спря върху гърдите, прозиращи под тънкия плат. Вече не изглеждаше толкова критичен, а когато поредната гръмотевица разтърси навеса, тя почувства как нещо в нея се пропука, предателско треперене, опасен тътен, нямащ нищо общо с бурята навън.
Очите му срещнаха нейните. Панда свали капака на хладнината чанта с босия си крак - жест, който не би трябвало да изглежда толкова съблазнителен. Тя отклони очи и погледна вътре, но вместо очакваните бутилки с бира и сода в лед, видя цяло съкровище - чипсове, солети, „Доритос“, лакрицови пръчки, топчета от малцово мляко, зрънчо със сирене и буркан с фъстъчено масло.
- Елдорадо - прошепна Луси благоговейно.
- Забраненият плод - отвърна той, но когато тя вдигна глава, Панда се взираше в нея, а не в запасите си.
Паянтовият стар навес за лодки се бе превърнал в тайна пещера, тънеща в полумрак, пълна със съблазън. Върху рамото й падна дъждовна капка, процедила се през течащия покрив. Той се протегна, докосна капката с върха на пръста си и я плъзна към ямката на ключицата й. Кожата й настръхна.
- Престани - промълви тя неубедително.
Панда се престори, че не разбира за какво говори тя. Още една капка падна върху бедрото й. Той я видя, но извърна очи и се протегна към хладнината чанта.
- Вероятно това не те интересува. - Извади буркана с фъстъченото масло.
- Грешиш. - Дори тя не бе сигурна дали има предвид фъстъчено масло, или нещо по-опасно.
Закотвеният катер леко се поклащаше във водата, поривът на вятъра запрати облак от водни пръски през отворения край на навеса. Дъждовните капки, стичащи се през покрива, заудряха по палубата и което беше още по-страшно, по хранителните припаси.
- Ела. - Панда взе хладилната чанта и я понесе към каютата, като наведе глава, преди да влезе вътре.
Вайпър го последва.
Каютата беше тясна, с малък камбуз и V-образно легло покрай носа на катера. Панда пусна хладилната чанта на пода и се свлече върху тъмносините винилови възглавници. Той я удостои с ленива усмивка, отвори буркана с фъстъченото масло, загреба малка бучка с една солета и й я подаде.
Двама зрели хора, които знаят какво искат... Една вазектомия... Един бивш годеник, който през същата нощ се любеше с най-добрата й приятелка... Звездите бяха идеално подредени.
Луси взе солетата и се облегна на възглавницата срещу Панда.
- Дори не обичам особено фъстъчено масло.
- Всичко е заради лишението - обясни той. - Това, което е забранено, става още по-желано. - Делеше ги съвсем малко пространство и начинът, по който я погледна, недвусмислено подсказваше какво мисли.
Луси държеше в ръка съвършено неприличен предмет - солета с топчица фъстъчено масло на върха. Друга жена на нейно място би се възползвала от това, но не и Вайпър. Тя бързо отхапа края на солетата.
- Май само аз ям.
- Имаш да наваксваш, аз започнах преди теб. - Той отвори пликче с лакрицови пръчки, но не извади нито една. Просто се взираше в нея. Не в краката или гърдите й. Само в нея, което беше още по-интимно. - Идеята не е добра - прозвуча дрезгавият му глас.
-Зная.
- Старая се да не мисля колко силно те желая.
Кожата й тутакси настръхна.
- И успяваш ли?
- Не особено.
В каютата бе твърде топло, прекалено тясно, ала тя не си тръгваше. Сякаш я пронизваха хиляди горещи стрелички. Искаше този мъж с помътнели очи, мастиленочерна коса и могъщо тяло. Но нямаше да направи първата крачка.
За него това не беше проблем. Сведе глава, скъсявайки и без това малкото пространство помежду им, взе от ръката й това, което бе останало от солетата, и я остави настрани.
- Подлудяваш ме - пророни Панда.
- Радвам се да го чуя - отвърна Луси, - но в момента не желая да разговарям.
Той се ухили с бандитската си усмивка, намести се на възглавниците и я придърпа към себе си в ъгъла. Съвсем слаба светлина се процеждаше в тяхната пещера, но тя успя да види как проблеснаха зъбите му, когато я обърна към себе си и наведе глава, за да я целуне.
Тя не бе искала целувката му в онзи долнопробен мотел в Мемфис, а изпълнената му с вина целувка на летището само я обърка, но тази бе съвършена.
Устните й се разтвориха. Езиците им се преплетоха в лудешки танц, търсеха се и се отблъскваха - великолепна увертюра към греха. Ръцете му се пъхнаха под потничето й - нейните под тениската му. Тя напипа мускулите и ставите, костите и сухожилията. Той откъсна устни от нейните и ги впи в зърното й, набъбнало под тънкия плат. Голото му бедро се намести между краката й. Тя се отърка о него, обви го с ръце.