Мрачни дни [bg]

Кошмарното създание продължи все напред, опашката мрак, свързваща го с тялото на Страха се удължи, Кухите хора се стълпиха около него, то раздираше, пореше, разкъсваше, от гърлото му излизаше смразяващ писък. Съществото подскачаше и се гънеше, извиваше се и се въртеше, опашката му се гърчеше като змия, премяташе се и се кръстосваше сама със себе си, следвайки движенията му. Този призрачен Страх, тази вътрешна същност, беше безмилостна. След всеки удар лицето му се разкривяваше все по-яростно, тялото му придобиваше плътност, вече не изглеждаше мъгляво и полупрозрачно. Изглеждаше демонично. Изглеждаше зло.

Страха изпъшка. Валкирия го погледна и видя потта, избила по лицето му, видя опънатите и треперещи мускули на шията му. Опашката мрак, проточила се от гърдите му, изведнъж сякаш стана жилава и неподатлива и започна да придърпва обратно хищното създание към гърдите на магьосника. То запищя от гняв, но не можеше да се противопостави. Потъна обратно в гърдите на Страха и последното, което Валкирия видя от него, беше един закривен като сърп нокът.

Страха отстъпи тежко крачка назад. Лицето му беше бледо, дишаше накъсано. От Кухите хора нямаше и следа, наоколо се валяха само разкъсани парцали, а въздухът беше наситен със зловоние, от което очите на Валкирия отново залютяха.

— Добре ли си? — попита момичето.

— Дайте ми няколко минути — тихо отвърна Страха — да се съвзема.

— Какво представляваше това чудо? — обади се и Флетчър.

— Това е моята вътрешна същност — отговори Антон. — Тя е гневът в мен, омразата ми, решимостта ми. Тя е най-силната част от личността ми, но трябва да бъде внимателно контролирана. Не трябва да позволяваш на вътрешната си същност да прекарва много време вън от тялото ти.

— Защо?

Страха вдигна очи към младите магьосници.

— Може да те завладее. Ако това стане, тогава аз ще се превърна в нещо, което живее вътре в този хищник.

— Флетчър — повика Скълдъгъри, — изведи Антон отвън. Чакайте там Мар и Секачите. Кажете им къде сме.

Флетчър кимна, хвърли прощален поглед на Валкирия и изчезна заедно със Страха.

— Хайде — каза Скълдъгъри на Гастли и Валкирия.

Изместиха въздуха и се издигнаха до отвора под счупеното огледало и се втурнаха по коридора зад него. Срещнаха още Кухи хора, но лесно се отърваха от тях.