Лунен ловец [bg]

Дълго и упорито бях спорил със себе си за оптическия мерник и най-сетне се спрях на „Черния диамант“ от титан на фирмата „Бърис“ с балистична характеристика 4Х-16Х — 50 милиметра. Доста е голям за пистолет, но „Анкор“ могат да се приспособяват: служат и като пистолети, и като пушки. Рамата поддържа оптиката, така че бих могъл да използвам цеви с всевъзможен калибър и дължина. Все още не бях сигурен в уверенията на „Бърис“, че лещата не просто е устойчива, а изобщо не подлежи на надраскване. Следователно не се налага да използваш дори чист сух парцал за почистване. Ако се окаже истина, ще бъде изключително полезен в действие. Освен това харесвам оптиката на „Бърис“. Някои хора биха спорили, че вече има много по-добри вносни оптически изделия. Сигурно е така. Но човек, който напуска работата си като първокласен проектант и създава собствена компания, защото бившата му фирма извършва масови съкращения, заслужава уважението ми.

Очаквах с нетърпение да отида на полигона и да настроя далекомера, но нямаше да е днес. Докато си вземах душ, на мобилния ми телефон се бе получило интересно съобщение. Второто странно обаждане в продължение на няколко дни. Първото беше от Лео. Беше ми трудно да предположа откъде се е сдобил с номера ми, но обаждането не ме изненада, след като шпионинът му не бе успял да намери документите. В деня след играта се бях сетил за куфарчето отзад в колата ми и отидох да го прибера. Багажникът бе отворен, а куфарчето зееше разбито. Можеше да бъде единствено някой от хората на Кармине или ако трябва да бъдем точни, от хората на Лео.

На съобщението, записано в гласовата ми поща, Лео ръмжеше: „Върни ми това, което ми принадлежи, Джодоне. Върни го или ще стане лошо.“

Вече бе станало достатъчно лошо. Бях бесен, че трябваше да закарам „Мустанга“ на ремонт, за да поправят ключалката на багажника. По време на вечерята съобщих на Кармине за обаждането. Прекъсна предположенията на Линда с една-единствена рязка дума: „Престани!“, и продължи да се храни. После разговорът бе леко напрегнат, но след няколко минути успях да разведря настроението.

Когато се прибрах, позвъних на Лео и оставих своето съобщение на гласовата му поща: „Майната ти.“

Днешното съобщение беше изненадващо. Разпознах гласа, но само защото си бях дал труда да го следя известно време. Явно ме беше надушил, което леко ме обезпокои. Малкото копеле действително си го бива. „Трябва да се видим — бе казал Скоти. — Разполагам с информация, която ти е нужна. Търговският център в Саутсайд, пред сергията за гевреци. Точно в дванайсет.“

Нямах особено доверие в хлапето, но преди никога не ме беше търсило. Това разпали любопитството ми. Ала в никакъв случай не можех да се срещна с него на обществено място. Ако не е капан, ще ме разбере.