Лунен ловец [bg]

— Не ме разбирай погрешно — отвърнах сериозно. — Луи е чудовище. Ако не обичаше Керъл, щеше да ликвидира хлапето. Не става дума, че е неспособен на това.

— О! — гласът й прозвуча тихичко и неуверено. Изведнъж ми хвърли сърдит поглед и леко ме блъсна в гърдите. — Но ти не си ми казал, че си ходил с Линда.

Изненадах се. Никога не ми беше идвало наум. Сега, като се замисля, може би е трябвало.

— Знаеш ли, не ми е хрумвало дори за миг. Има ли някакво значение?

— Беше странно. Когато дойде и огледа къщата, направо изпадна в захлас. Трябваше да надзърне във всяка стая и непрекъснато си мърмореше под носа „Това е Тара. О, господи! Това е Тара!“ После се обърна към мен: „Леле, Тони добре се грижи за теб!“

Разсмях се. Не се бях сетил за възможността Линда да си помисли, че аз съм купил къщата за Сю, но очаквах да я порази.

— Опитах се да й обясня, че къщата си е моя, но тя само кимаше по онзи странен начин. Нали разбираш, сякаш искаше да каже: „Да бе, сигурно е твоя.“ После подхвърли, че навярно наистина много ме харесваш, защото не си харчил толкова за никоя след нея.

Потръпнах. Но и в този случай бе по-добре да кажа истината.

— Ясно, разбрах намека. Линда и аз бяхме заедно в продължение на няколко години. После се разделихме. — Свих рамене да покажа, че не е кой знае какво. Но в действителност решението беше трудно. Бях съжалявал в продължение на месеци. — С нея имаме различни ценности. Тя иска пари и власт, аз исках някоя, с която да ми е добре. Тези цели се изключват взаимно. Хвана се с Кармине. Подхождат си по-добре.

— Толкова е хубава и забавна. Никога ли не си съжалявал, че сте се разделили?

Дарих я със сърдечна усмивка. Още бе свенлива.

— Чувстваш се като врабче сред ято пауни, а?

Кимна.

— Те всичките са просто великолепни.

Нямаше никакво съмнение, че ревнува. Подуших го — пипер, но по-близо до едрите люспи и семки на кайенския пипер, като този, с който поръсвам пицата си.

Пресегнах се и докоснах лицето й. Тя се притисна към ръката ми.

— Те са трофеи, мила, и всички много добре го знаят. — Долепих я към гърдите си и заговорих в косите й: — Ако исках трофей, щях да бъда с някоя от тях. Но на мен са ми нужни ум и характер. Красивата външност не е вечна. Някой ден Кармине, Луи и Айра ще поискат да ги сменят с по-нов модел — тъжно е, но е факт.

Стегнах още повече прегръдката си. Миризмата й, толкова близо, пробуди нещо в мен. Нещо, което ме накара да се замисля за дом, за сигурност, за вечност. Овладях се с усилие. Харесваше ми да бъда сам. За съжаление, колкото повече се опитвах да убедя себе си, че искам да остана сам, толкова повече надушвах собствените си лъжи.

— А ти какво искаш? — попита тя с въздишка.

Замислих се върху думите на Майк — постоянна връзка. Това ли исках? Просто не знам. Целунах косата й.