Лунен ловец [bg]

Лицето на Кармине придоби предпазливо изражение и свирепият му поглед можеше да прогаря дупки. Погледът на Джери се стрелкаше напред-назад между двама ни, докато нервно облизваше устни.

— Изобщо не съм споменавал подобно нещо. Просто моля за възможност да покажа на какво съм способен.

Кармине бодна гърдите на Джери с пръст и почти го събори от стола. Човек забравя колко е силен, докато не се наложи той да му го припомни.

— Ще показваш възможностите, които аз искам да показваш, Джери! Ясно ли е? Не желая да се промъкваш зад гърба ми и да говориш с Тони или с когото и да било друг. Минаваш само и единствено през мен. Аз ще реша кога си готов да опиташ нещо друго. Капиш?

Джери кимна. Погледът му пламтеше, ала не отвърна.

— Ти и Майк се прибирате. Ще обсъдим това утре точно в девет, в „Карлин“.

— Разбира се, Кармине, както кажеш — думите бяха предпазливи, нито сърдити, нито саркастични. Добър подход. На Кармине лесно му гърмят бушоните. Майк мъдро бе останал извън караницата и тихичко си тръгна с Джери.

Седнах на масата и Кармине ме последва. Видимо се успокояваше, като птица, която приглажда разрошената си перушина. Върху масата нямаше чипове, така че навярно Джоуи бе спечелил последното раздаване. Кармине взе колодата и започна да я разбърква. Джоуи мълчаливо бе наблюдавал цялата сцена. Кармине подхвана репликата му за изключването на мобилните телефони — сякаш никога не е бил прекъсван.

— Да бе, няколко часа. Ще се наложи да висиш, докато не си върна парите, приятелю.

Джоуи изпръхтя и взе картите, които Кармине бе раздал. Когато свърши с раздаването, аз си спомних нещо. Протегнах ръка към Кармине.

— Между другото, не ми ли се дължи нещо?

— Да, да! — Пусна купчина сини чипове в шепата ми. Щяха да ме задържат в играта достатъчно дълго, за да спечеля.