Лунен ловец [bg]

— Дааа — провлече той замислено. Надеждата се надигна от него като балон. Накара ъгълчетата на устните му да се извият в усмивка.

— Ще открия хлапето и ще й го поднеса като подарък. За разнообразие ще бъда добро момче. Да. Това ми харесва. — Въздухът се насити с цитрусов аромат.

Извади мобилен телефон от джоба си, но Джери го потупа по рамото, преди да успее да набере номера. Протегна ръка за телефона, без да произнесе и дума. Луи въздъхна притеснено и раздразнено, затвори го и му го подаде.

— Забравих. Никакви обаждания — обърна се той към Кармине. — Извинявай.

Кармине сви рамене, сякаш изобщо не е забелязал, но разбирах, че напрегнато следи Луи с ъгълчето на окото си.

— Правилото е прието от всички, не е само мое. Ако никой друг не възразява, лично аз — също.

Свих рамене.

— За мен няма значение. За теб, Джоуи?

Джоуи отново бе заел местото си. Миризмата му издаваше решимост, но не и враждебност. Лицето му беше безизразно.

— Правилата ни не са случайни. Аз трябваше да се разделя с телефона си. Никакви обаждания. След няколко часа ще се прибереш. Тогава се оправяй.

Надигнах се и се отправих към бара да си налея още едно питие. Луи още бе там и ми подаде бира в зелена бутилка. Някои видове вносна бира ми харесват. Други имат вкус на боя за обувки.

Джери се повлече към мен. Миризмата му го изпреварваше и трябваше да извърна глава. Все едно си до някой, който не се е къпал от години.

— Чувам, че напоследък прехвърляш някои от ангажиментите си.

Изгледах го подозрително. Къде ли го беше чул?

— Така е. И какво от това?

Полагаше огромни усилия да изглежда безразличен. Не се получаваше.

— Аз съм на разположение, ако някога имаш нужда от съдействие. Опитвам се да пробия в бизнеса. Ако мислиш да поосвободиш графика си… — не довърши мисълта си. Сви рамене. — Една препоръка от теб може да ми е от полза. Има тежест.

— Нямам намерение да се пенсионирам, Джери. — Изправих се и заобиколих бара. Трябваше да намеря нещо, което да прочисти мириса на тлен от носа ми. Нещо силно. Може би чушки. Или чесън. Салца! Щеше да свърши работа. Наведох се над бара и потърсих неотворена бутилка.

— От къде разбра, че отказвам работа? — запитах го, без да поглеждам нагоре.

Не отговори веднага, но миризмата му се промени. Мислеше, че съм отстъпил, защото ме е страх от него. Лайната ми кипнаха. Добре де, лош израз, но пък верен. Изгледах го остро и се отказах от пикантния сос, минах пред бара и се изправих непосредствено пред него. Ако си търсеше предизвикателството, щеше да си го получи.

Внезапно Кармине също се озова до Джери. Както и аз, бе застанал малко по-близо от необходимото. Погледът на Джери бързо се стрелкаше от единия към другия и чух как сърцето му започва да бие по-силно. Кръвта във вените му бе близо до повърхността. Миришеше на страх и ярост. Добре. Сетивата ми бяха нащрек и долавях леко изтракване винаги, когато си поемеше дъх. Беше бавен. Лесна плячка. Част от мен се питаше дали кръвта му не е горчива. Щеше ли да ми хареса вкусът й? Лека тръпка накара косъмчетата по кожата ми да настръхнат. Оставих мисълта да се отрази в погледа ми. Позволих му да разбере с кого точно си има работа.