Лунен ловец [bg]

Кармине слушаше напрегнато. Беше се облегнал на заключената врата и наблюдаваше изражението на хлапето. Аз правех същото в огледалото, щом можех да отклоня поглед за секунда.

— Както и да е, следващия път когато заспал, тя огледала стаята. Открила куфарче и го отворила. Предполагам, че вътре е имало оръжие, което се разглобява и се поставя в отделни гнезда от изолационен материал. Бързо събрала две и две. Каза ми, защото решила, че може да е конкуренция. Не го харесва особено и иска да го разкара. Може да ни го поднесе на тепсия. Пипни го където ти харесва в стаята. Апартаментът е на нейна приятелка. Но ще трябва да платиш всичко, което счупиш.

Кармине мълча дълго. Гледаше момчето. Преценяваше положението. Без да откъсне поглед от Скоти, той попита:

— Тони? Майк?

Разбрах, че иска нашето мнение.

На път към Кармине се бях отбил до единствената сграда в града с платен гараж срещу нея. Всеки апартамент имаше балкон към улицата, на който се излизаше през остъклена плъзгаща се врата. Не беше лош капан, но бе очевидно, че Скоти не знае как да планира работа, свързана с употребата на огнестрелно оръжие. Гаражът бе прекалено близо, за да се измъкнеш, след като прозвучи изстрелът. Комплексът има денонощна охрана. Щяха да разпознаят звука и да проверят или да се обадят на полицията.

Но на мен идеята да използвам гараж ми допадна. За късмет, на една-две преки имаше и друг гараж, откъдето сградата се виждаше ясно. „Томпсънът“ с петдесетмилиметровия снайпер щеше да свърши отлична работа, ако вкарах патроните достатъчно бързо, а тя отвореше стъклената врата. Оръжието произвежда само един изстрел, не е полуавтоматично. С този изстрел можех да счупя стъклото, но нямаше да успея да презаредя, преди той да е намерил прикритие.

— Момичето ще трябва да го изкара на балкона — казах безизразно, което бе намек за Скоти, че вече знаех къде ще свърша работата. — Или поне да отвори вратата. Разполагам само с един изстрел. Мишената ще бъде подозрителна, особено след като вече си опитал да го заковеш. Няма да иска да бъде на открито. Аз в никакъв случай не бих го направил, ако бях по работа. — Признах, че съществува едно неудобство. — Разбира се, ако момичето изпорти нещата, той може да го убие. Има вариант все пак да успея да го сваля, когато излезе на Вайн Стрийт. Това е единственият изход, който може да използва. Задният е в сляпа улица. Ако убие момичето, ще действа импулсивно. Няма да има време да вземе ключ.

Скоти подскочи, щом чу думите ми, защото се сети, че не бе споменавал нищо за местоположението. Мирисът на карамфил и страх се завърна, примесен с изумление.

— Да, може и да е вманиачен като теб, Тони — каза Майк. — Но ти не би отишъл при проститутка, ако имаш работа, и не би й позволил да види оръжието ти. Типчето изглежда доста тъпо. Ще бъде лесна плячка. Викам да повярваме на хлапето.

Правилно. Поех си дълбоко дъх и се опитах да разгранича кои миризми идват откъм Скоти. Основният му мирис бе на горчица — вероятно той бе основният, — но не усещах измама. Бих казал, че вероятно използва момичето, защото не бе замирисал на нежност или загриженост, когато говореше за нея или когато предположих, че може да умре. А и вече се бе опитал да ликвидира човека. Не, щом Скоти казваше, че типът е професионалист, навярно е така. Явно разбира ограниченията си.