Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 109
Перейти на страницу:

Дерин се намръщи, надявайки се, че няма да се впуснат в битка без нея. Ала Алек не изглеждаше от онези, които изоставят хората си.

Д-р Барлоу се показа отново, а двигателите на самохода ревнаха. Докторката викаше нещо към кабината, насочвайки Алек по някаква вдъхновена от науката стратегия.

Ала шейната вече ги застигаше, набирайки по-голяма скорост от Бурехода върху заледения сняг. Дерин погледна нагоре към товара, който се извисяваше над нея. Ако тези два грамадни обекта се сблъскаха, тя щеше да е точно по средата.

— Мърдай! — извика тя, покатервайки се още по-нагоре по купчината.

Буреходът се приближаваше все повече и Дерин осъзна, че д-р Барлоу е откачила. Дори не се опитваше да ги насочи извън траекторията на шейната. Самоходът продължаваше да върви с равномерен ход, само идейка по-бавно от натоварената врата.

Тя се опита да покаже недоумението си на д-р Барлоу, а дамата имитира движения на изкачване в отговор на това.

Дерин се намръщи и тогава видя стълбицата, която висеше от долната част на Бурехода. Полюшваше се на вятъра, заедно с бяга на машината, влачейки се отзад като счупено детско хвърчило.

— О, едва ли мислите, че ще мога да се хвана за това нещо — измърмори си тя. Стълбата беше цялата от вериги и метални пръчки, които служеха за стъпала — достатъчно тежка, за да избие някой зъб!

Дерин скръсти ръце. Можеше да се качи върху самохода, ако шейната спреше, нали така? Разбира се, колкото по-бързо успееше да се върне на борда, толкова по-скоро щяха да отидат и да помогнат на Левиатан.

Там от другата страна на ледника, Машинистите вече правеха първия си заход. Картечниците проблясваха от гондолите им, заобиколени от облак флашетни прилепи. Сега виждаше колко малки са цепелините — едва стигаха дължина от двеста ярда. Ала Левиатан под тях бе съвсем безпомощен — ятата му гладуваха и бяха разбити от битката предната вечер.

— Явно нямам друг избор — измърмори Дерин.

Буреходът вече беше близо, толкова близо, че огромните му крака хвърляха сняг в лицето й. Ала стълбата все така се вееше далеч от нейния обсег. Дерин запристъпва предпазливо към предния край на шейната и се качи върху един варел захар в нестабилен баланс. Въпреки това не успяваше да достигне целта си. Налагаше се да скочи.

Приготви се, разпъвайки ръце и се опита да улови някакъв ритъм в люшкането на стълбата.

Най-накрая скочи във въздуха…

Пръстите й се сключиха около една от металните пръчки и тя се озова в полет между краката на самохода. Ревът на двигателите беше оглушителен. Около нея дрънчаха и скърцаха всякакви джаджи и бутала, а два ауспуха изхвърляха горещ черен дим в лицето й. Тя се разклащаше при всяка гигантска крачка, а краката й се люлееха лудо. Стълбата се усука във въздуха и завъртя Дерин като пумпал.

Тя замаха с крака, докато единият ботуш не се закачи за една от ниските пръчки, които служеха за стъпала и застопори стълбата — светът престана да се върти бясно около нея.

Погледна нагоре и забеляза Бауер и Хофман, които надничаха от мрака на корпуса. Бауер протегна ръка навън. Тя трябваше само да се качи няколко метра по-нагоре.

Сякаш беше лесна работа това.

Дерин посегна нагоре, за да се хване за следващата пръчка. Металът беше нащърбен и се закачаше за ръкавиците й. Издърпа се решително нагоре, като се опитваше да не забелязва шиповете, наредени около входа на люка.

Най-после се приближи достатъчно, за да посегне и да се хване за ръката на Бауер. Хофман също се хвана здраво и двамата я издърпаха бързо вътре.

— "Вилкомен ан борд[10]" — Бауер с усмивка на лицето. Туй, разбира се, значеше "Добре дошъл на борда".

Да му се не види, машинисткият език си беше лесен.

Тридесет и две

— Бял сте като призрак! — Възкликна д-р Барлоу.

— Просто брашно. — Дерин се издърпа със стенание в пилотската кабина. Ръцете я боляха от стискането на металните пръти на стълбата, а мускулите на ръцете й сякаш виеха от болка. Сърцето препускаше като локомотив.

— Брашно ли? — повтори д-р Барлоу. — Колко странно.

— Добра работа, Дилан! — Алек извиваше цялото си тяло, докато управляваше машината. — Не бях виждал някой да се качва на борда на самоход по този начин!

— Не го препоръчвам. — Отпусна се върху наклонения под на кабината, дишайки тежко. Таса долази до нея, за да я подуши по ръката, а после изкиха цяла шепа брашно.

вернуться

10

На немски език "Willkommen an Bord", в превод "Добре дошли на борда". — Бел.прев.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)