Левиатан [bg]

Кабината се разтресе от металически удар и светът внезапно започна да се накланя наляво. Дерин бе захвърлена от картечницата си и тя се подхлъзна върху търкалящите се по целия под празни гилзи.

Приземи се върху нещо меко, което се оказа д-р Барлоу и Таса, които се бяха сгушили в ъгъла.

— Съжалявам, госпожо! — извика тя.

— Не се тревожете — отвърна дамата. — Вие не сте кой знае колко тежък.

— Мисля, че успяхме да го уцелим! — извика Алек, все още въртейки контролните лостове.

Дерин се изправи на крака и се издърпа нагоре и извън люка отново. Зад тях противосамоходното оръдие лежеше в развалини сред гигантските им стъпки — преобърнато и с пречупено дуло. Хората бяха пръснати по земята — някои не помръдваха, а белият сняг около тях беше обагрен в яркочервено.

— Успя, Алек! — извика тя с дрезгав глас.

Завъртя се, за да погледне и напред. Буреходът вече се движеше към друга група командоси. Те залягаха в снега, а над тях летяха артилерийски ястреби — острите им нокти проблясваха зловещо на слънцето.

Неколцина от командосите се обърнаха и забелязаха самохода, който се приближаваше към тях, а Дерин се зачуди дали щеше се наложи да стреля отново с това смъртоносно оръжие. Тогава Буреходът под нея се разтресе отново. От долната част се надигна облак дим и покри Дерин, изпълвайки устата й с остър вкус.

Очите й смъдяха, но тя се насили да ги отвори в момента, в който снарядът удари. Той експлодира сред командосите, разхвърляйки мъжете на всички посоки.

— Да му се не види — измърмори тя.

Когато димът и снежинките се уталожиха, навън не помръдваше нищо, освен няколко ястреба, които летяха обратно към Левиатан. Дерин погледна обратно към оръдието. Оцелелите вече бягаха, а един Кондор се спускаше надолу, за да ги събере от леда.

Машинистите се оттегляха!

Но къде беше другият цепелин?

Огледа хоризонта — нищо. После върху снега пробяга сянка — в посока на запад и Дерин погледна право нагоре. Цепелинът беше точно над тях, а бомбената установка се подготвяше да се включи в боя. Ято флашетни прилепи се издигаше все по-нагоре и тя забеляза стряскащия снаряд, който летеше в дъга от Левиатан към тях, готов да избухне и да ги изплаши така, че да изпуснат товара си.

Грабна дръжката върху капака на люка и скочи долу, затваряйки плътно отвора след себе си.

— Започва бомбардировка! — извика. — Както и проклети флашети!

— Видимост на четвърт — нареди спокойно Алек и Клоп започна да върти манивелата от своята страна на кабината. Дерин забеляза още една до себе си и се зачуди накъде трябва да я върти точно.

Докато протягаше ръка, светът експлодира…

Заслепяваща светлина освети кабината, последвана от гръмовен трясък, който отново събори Дерин. Подът се люлееше и всичко се накланяше надясно. Скърцането на чарковете и воят на Таса се просмукваха през полуоглушелите й уши, а после удари рамото си в една от металните стени, когато цялата кабина се наклони за пореден път и то силно.

През визьора се посипа снежна лавина и тя остана погребана сред студ и внезапна тишина…