Вълчето братство

Зелената жена посочи към мъглата в низините и попита:

— Мъгла?

— Аха, мъгла — отвърна Роланд, прибавяйки още една дума в речника й.

Тя посочи един облак в небето.

— Мъгла?

— Облак — каза й той и помисли как да й помогне да ги различава по-добре. Примижа към слънцето и посочи. — А там горе е слънцето. Слънце.

— Слънце, не — промълви зелената жена, погледна боязливо към яркото кълбо и придърпа наметалото от меча кожа на раменете си.

— Казах ли ви, че не е същество на огъня — рече Ейвран, отиде при зелената жена и смъкна качулката над очите й. — Не харесва слънчевата светлина, както не хареса и огъня.

— Май си права — каза барон Пол. — Моите извинения към дамата с цвят на авокадо, дето яде черва.

Роланд се засмя.

Ейвран изгледа барона ядосано.

— А пък аз ще ви кажа нещо друго. — И вдиша дълбоко, сякаш се готвеше да съобщи нещо много важно.

Но мигом пребледня, смълча се и придърпа наметалото около себе си, сякаш и тя искаше да се скрие от слънцето.

Очите й бяха помръкнали и Роланд разбра, че трепери не защото се бои, че барон Пол няма да повярва на думите й, а защото това, което се кани да каже, я плаши.

— Добре де, кажи… — подкани я барон Пол.

— Барон Пол — попита тя с някак отчужден глас, — какво ще правим със зелената жена?

— Не знам — отвърна баронът. — Но ако престане да върви е нас, ще съм по-щастлив.

— Ако ни последва до Карис, какво ще й направи херцог Палдейн?

Барон Пол се обърна към зелената жена.

— Не знам, дете. Мисля, че ще я затвори в тъмницата. Много е силна и е опасна, а и ние не знаем нито откъде е дошла, нито какво иска.

— А ако започне да му се противи? Ако се опита да се защити?

— Ако нарани някой от поданиците на Негово величество, ще я затвори.

— А ако убие някого?

— Знаеш наказанието — отвърна барон Пол.

— Ще я екзекутира, нали? — попита Ейвран.

— Така мисля — отвърна барон Пол, като се помъчи да вложи в гласа си нотка на съжаление, каквото не изпитваше особено.

— Не можем да позволим да я убие — каза Ейвран. — Не можем да я заведем в Карис.

— Имаме да занесем съобщение — каза барон Пол. — Според всички правила трябваше да продължим снощи през бурята, само че идеята да се натъкнем в тъмното на войските на Радж Атън никак не ми хареса. И все пак, имаме да занесем съобщение и ти, небесен ездач Ейвран, си се заклела да носиш всяко съобщение, което ти се възложи.

— От какво те е страх? — попита Роланд, защото момичето явно беше уплашено до безумие.

— Никой в семейството ми никога не е получавал Предвещание — промълви Ейвран.

— А ти смяташ, че си получила? — попита Роланд.

Момичето закърши ръце и затрепери от вълнение.

— Току-що видях нещо. Видях зелената жена мъртва, набита на един кол извън стените на замъка.

Роланд не беше грамотен, но всяко дете в Мистария беше слушало за древните Предвещания.

— Ако наистина е Предвещание, значи е било само да те предупреди и можеш да го предотвратиш.