Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Боже! В момента работя над статия за това — възкликна Тес. — Зелените радикали в атака…
— Никакви зелени. И като споменаваш Бога, кой бог имаш наум? Надявам се, че не вярваш в двата бога.
— Какво значение има това! Планетата наистина е в опасност. Трябва да се спаси!
— Похвално намерение — отбеляза непознатият. — Но ако вярваш в единния истински Бог, както аз вярвам, трябва да му се довериш. Той знае по-добре от нас. Ако планетата загива, значи такава е волята Му. Това е част от неговия цялостен план. Наказание за греховете ни. Ако не се поправим, ще бъдем унищожени. Но вредителите, еретиците, вярват, че изпълняват повелята на друг бог. Той не съществува. Заради тяхната ерес истинският Бог се отвръща от нас. Затова ще горят в ада.
— Не виждате ли, че и вие сте фанатик като тях.
За нейна изненада непознатият реагира спокойно.
— Ситуацията изисква фанатизъм. Срещу решителния враг трябва да се изправи не по-малко решителен противник.
— Нямах предвид това. Един бог, два бога — защо мислите, че точно вие сте прави. Те вярват, че те са прави. Светът е пред гибел, а вие сте се вкопчили заради теология! Онези поне се борят да спасят планетата.
— Но пък искат да убият теб — отвърна непознатият. — И са убили доста други. Оправдаваш ли политическите убийства? Убийствата на индустриалци, финансисти…
— А вашата цел е да унищожите еретиците. Нищо друго не ви радва. Убийства. Това е целта ви. Как можете да ги обвинявате, щом правите същото?
— Не е същото. За мен това е война. Аз убивам войници, не граждани. А те не правят разлика. Наред с виновните унищожават и невинни. Единствената вина на майка ти беше, че се намираше в къщата, когато се опитваха да убият теб. Мислех, че поне заради нея ще искаш да им отмъстиш.
— Да, искам някой да ми плати… О, Боже, помогни ми! Обърках се.
— Не само ти. На мен, като свещеник, също не ми прилича да убивам. Но… — той наведе поглед — аз съм се посветил на спасението на вярата.
Настъпи мълчание.
Крейг се възползва от паузата.
— Вие казахте, че еретиците в Испания се смесили с местното население. Сега разбирам защо Джоузеф Мартин прилича повече на испанец. Тъмна коса. Мургав. Това не са френски черти.
— Да — потвърди непознатият. — В началото били малобройни и трябвало да обновят генетичния си фонд. Но когато встъпвали в брак с местни хора, ги покръствали в своята вяра и ги обвързвали с клетва за мълчание. Трябва да се отбележи една характерна черта на външността им. Поради особен ген, някои от потомците им имат необичайно сиви очи. Това е един от белезите, по които ги познаваме.
С внезапна болка Тес видя отново пред себе си очите на Джоузеф. Сиви. Едновременно непристъпни и омагьосващи.
— После Инквизицията станала толкова опасна за тях, че се принудили да напуснат Испания и да отидат в Мароко.
— Защо тогава вярвате, че централното им гнездо в Испания се е запазило?
— Макар че дошли там от Франция, в крайна сметка те приели Испания като своя родина. Смятам, че пак са се върнали там. Но още не сме открили главното им гнездо.
— Още нещо, което не мога да си обясня: Щом Джоузеф Мартин е вярвал в Митра, защо го преследваха? Защо го изгориха?
— Да, това е интересно. Той ни беше отличен информатор.
— Информатор? — трепна Тес.
— При нашите издирвания съвсем неочаквано открихме, че един от еретиците се опитва да се откъсне от редиците им. Дезертьорът беше ужасен от масовите убийства, извършвани от групата му. Той се опита да избяга от тях, за да изповядва религията си в самота. Няколко пъти сменя самоличността си, местеше се от град на град, сигурен, че доскорошните му другари вече го смятат за заплаха за сигурността си. Той знаеше твърде много и можеше да ни насочи направо към тях. И наистина, бившите му съмишленици го бяха осъдили и го издирваха толкова усърдно, колкото и ние. Лос Анжелис, Чикаго, Ню Йорк. Накрая попаднахме на дирите му. Но не бяхме достатъчно бързи. Моите помощници го поставили под наблюдение, като се надявали че и вредителите скоро ще го надушат. Искали да хванат повече врагове наведнъж. За съжаление бяхме изненадани и Джоузеф Мартин бе убит.