Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че съм прав. Можеш да избираш. Да си отидеш, като пазиш мълчание за нас. Или да ни помогнеш да открием вредителите и на най-високите постове в правителството. И тогава ние ще изпълним дълга си и…
— Ще ги избиете. Пак убийства.
— Алтернативата едва ли ще ти хареса. Избирай.
— Имам ли избор?
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което ми каза. Ще трябва да правя каквото искате.
— Точно така.
— И каква е гаранцията за живота ми?
— Моята дума. И не забравяй, че истинският Бог е с нас.
— Да имах вашата увереност!
Чу се звук от отваряне на външната врата. Тес подскочи. Но мъжете от охраната останаха безразлични.
Влезе човек от специалния екип екзекутори, мъжът, който откара поршето.
— Приятна старица. Дори нареди на портиера си да ме докара обратно до Вашингтон. Разбира се, слязох на два километра оттук.
Той подаде хартиена кесия на Тес.
— Претърсих колата преди да я върна. Това беше под седалката.
Тес знаеше какво има вътре — две кутии патрони.
— Благодаря. Както вървят нещата… — в пресипналия й глас прозираше отчаяние, — май ще ми трябват.
Денят на Страшния съд
Отвън спряха две коли. Чу се затварянето на вратите.
Тес отново погледна с опасение към мъжа от охраната, застанал до вратата, който надникна през прозореца и успокоен отпусна оръжието.
След малко влязоха четирима мъже. Тес позна двамата — те бяха отвели Присила и професора в болницата.
Другите двама не беше виждала досега, но се досети, че са шофьорите на пощенския микробус и сивата кола.
— Отървахте ли се от микробуса и колата? — попита непознатият.
Двамата кимнаха.
— Изоставихме ги на паркинга до един супермаркет. Разбира се, с подправени номера и табели. Никакви отпечатъци. Дори оставихме ключовете. При малко късмет, вече са откраднати.
— Отлично. Никой ли не ви проследи?
— Никой. Колата, която взехме не е замесена. Чиста работа.
— А погребението?
— Всичко е уредено. Жалко, че няма да можем да присъстваме.
— Но нашите молитви ще ги изпратят. — Непознатият наведе глава. След кратко скръбно мълчание той се прекръсти, въздъхна и се обърна към другите двама: — Тес сигурно ще иска да знае какво каза докторът за Присила и професора.
— Жената получи инжекция инсулин. След като се нахрани, се оживи. Професорът е прекарал миниинсулт. Започнаха лечение. Когато си тръгвахме, успя да проговори.
— Какво каза?
— Само две думи… на жена си. „Обичам те.“
В гърлото на Тес заседна буца.
— Аз съм виновна. Само аз.
— Не — възрази непознатият. — Виновни са вредителите.
— Иска ми се да е така. Но ако не бях отишла да ги питам, професорът… — Тес присви ядно очи. — Все по-лошо. Все по-малко възможности за избор. Накрая остава само един — да ви сътруднича.
— По силата на обстоятелствата — кимна непознатият. — Боя се, че вече е време. Хайде — той посочи телефона на прашното бюро. — Потърси приятелите на баща си. Настоявай за помощ. Обясни им в каква безизходица си. Нека се почувстват виновни за смъртта на баща ти. Поне един от тези, които откликнат ще бъде…
Мъжът, който беше откарал Присила, го прекъсна:
— Може да е важно. Докато пътувахме насам, съобщиха по радиото, че пожарът и убитите от миналата нощ във Вашингтон се свързват с пожара в Александрия. Полицията…
— Не ме е грижа за полицията. Телефонът, Тес. Обади се!
— Преди това… — обади се Крейг. — Обещах да се свържа с шефа на полицията в Александрия.
— Той ще почака.
— Грешите. Ако не му се обадя, с кариерата ми е свършено. Ще ме тикнат в затвора за укриване на обстоятелства по углавно престъпление. Ако, разбира се, остана жив. Нямам много основания за оптимизъм. Но аз обичам работата си. Искам да я запазя. Само не обичам да разговарям с някого, без да знам името му.
— Моето име ли? Не е важно.
— За мене е.
— Наричайте ме… — непознатият се поколеба. — Добре. Отец Болдуин.
— Сигурен ли сте, че не предпочитате „отец Смит“ или „отец Джоунс“?
— „Отец Болдуин“ е достатъчно.
— Не ви прилича много. Може би греша, но долавям европейски акцент. Французин?
— Лейтенант, прекалихте с въпросите. Вдигнете слушалката. Обадете се на шефа на полицията в Александрия, щом смятате, че това е полезно за задачата на Тес. Просто му кажете, че не сте я намерил още. Не се тревожете, че ще открият откъде се обаждате. Специално устройство пренасочва разговора през Лондон и Йоханесбург.
— Добре измислено. Впечатлен съм.
— Стараем се. Все пак имаме столетен опит.
— Личи си — Крейг извади листче от джоба на изпомачканото си сако, погледна го и набра номера.