Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Точно това подозирахме. Проклетият олтар.
— Значи Тес беше права — обади се Крейг. — Вие вече знаехте всичко това.
— Напротив, научих много нови неща — непознатият предаде снимките на колегите си, които ги разгледаха със същото отвращение. — Разбрах, че знаете твърде много, за да мога да ви използвам, без да ви посвещавам в плановете си. — Той отново се замисли. — Това създава проблем.
— Какъв проблем?
— Имам нужда от вас, но не мога да ви се доверя. Не мога да разчитам на мълчанието ви. Както вредителите са твърдо решени да опазят тайната си, така и ние пазим своята. Как мога да съм сигурен, че ще мълчите за това, което ще ви кажа?
— Очевидно ще трябва да ни се доверите — каза Крейг.
— Лейтенант, за глупак ли ме мислите? При първа възможност ще докладвате всичко на началниците си. Може би е по-добре да ви пусна още сега? Видяхте пръстените и какво от това? Те не означават нищо.
— Да ни пуснете? Искате да кажете — Крейг не можеше да повярва, — че няма да ни сторите нищо?
— След като ви спасихме живота? — отвърна с риторичен въпрос непознатият. — Вече ви доказах, че съм загрижен за вашето спасение. Ето там е вратата. Можете да си тръгнете.
— Но ако ни пуснете — възрази Тес, — ще се окажем в същото положение, в което бяхме.
— Точно така. Вредителите отново ще ви подгонят и се боя, че без нашата помощ следващият път ще успеят да ви убият. Жалко.
— Каква е тая игра за досетливост? — гласът на Крейг прозвуча пресипнало.
— Трябват ми гаранции. Нали обичаш тази жена?
— Да — отвърна Крейг без колебание.
Тес беше поласкана.
— И сигурно разбираш, че въпреки всичките ти усилия, има голяма вероятност да загине без нашата помощ? Най-малкото ще трябва да се укривате в непрекъснат страх от ново нападение.
Крейг замълча.
— Отговори! — настоя непознатият. — Искаш ли да обречеш жената, която обичаш, да живее във вечен страх, да трепва от всеки шум и да бъде под постоянна заплаха?
— По дяволите, разбира се, че не искам!
— Тогава ми дай дума! Закълни се в душата на любимата жена, че няма никога да повториш нищо от това, което ще ти кажа!
— Това ли е изходът? — Крейг го гледаше свирепо.
— Да, лейтенант, това е. Единственият. Трябва ли да добавя, че ако нарушиш клетвата си и доложиш на властите, тази жена вече никога няма да може да ти вярва?
Крейг продължаваше да го гледа в безмълвна ярост.
— Да добавя ли още, че ако нарушиш клетвата си, враговете ви няма да са единствените, които ще я преследват. Ние също. Лично аз ще я унищожа, за да те накажа за предателството. Ще се закълнеш ли или не? Готов ли си — за жената, която обичаш — да дадеш свещен обет за мълчание?
Тес не издържа.
— Имате моята дума. Няма да издам нищо от това, което ще ми кажете.
— А ти, лейтенант?
Крейг стисна юмруци. Раменете му сякаш се издуха и той мъчително преглътна.
— Добре — изпъшка накрая. — Постигнахте своето. Не искам и други да я преследват. Давам ви дума. Няма да ви предам. Но, да знаете, че мразя да ме заплашват.
— Там е въпросът. Клетвата не означава нищо, но не и заплахата при нарушаването й. Всъщност, има още един въпрос.
— Така ли? Какво има още?
— Вече споменахте. Това, което трябваше да обсъдим… По дяволите…
— По дяволите — повтори непознатият. — Точно там е мястото на вредителите, там ще ги пратим. Обрекли сме живота си на това.
— Не разбирам — внезапно Тес осъзна ужасното нещо, което каза непознатият. Тя предчувстваше нов шок. — Защо ги наричате „вредители“?
— Няма по-точна дума. Развъждат се като плъхове. Пъплят навред като хлебарки. Гнусни, презрени, пагубни, отвратителни, безнравствени, по-лоши от чумни въшки, разнасящи своята злобна, гадна, пъклена ерес.
Изпълнената с омраза литания потресе Тес. Тя се дръпна назад в креслото, сякаш някой я блъсна.
— Хайде, няма ли най-сетне да ни кажете? Нали обещахте. Кои сте вие? Мислех, че сте свещеници.
— Така е. Свещеници сме. Но не само това. Нашата мисия е уникална. Ние сме екзекутори.
Непознатият кимна с блеснали очи.
Тес направи усилие да продължи.
— На…?
— Инквизицията.
Думите заседнаха в гърлото й. Главата я заболя от объркани мисли.
— За какво говорите? Това е лудост! Инквизицията е изчезнала още в средните векове!
— Не — отвърна непознатият. — Тогава е създадена. И е съществувала няколко века. Всъщност, официално е разпусната в 1834 година.
Тес потрепера. Не можеше да приеме, че тази жестока институция — неуморно простирала навред пипалата си да накаже всеки, който се отклонявал от канона — е съществувала толкова доскоро.