Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
В същото време отец Болдуин натисна един бутон. Сега разговорът можеше да се следи от всички в стаята.
— Кабинетът на началника Фарли — обади се мъжки глас.
— Тук е лейтенант Крейг от отдел „Издирване“, Ню Йорк. Фарли очаква да се обадя.
— По дяволите, отдавна. Стой така.
Отново се чуха сигнали.
Докато чакаше да го свържат, Крейг погледна отец Болдуин, после обви с ръка рамене на Тес.
— Знам какво ти е бебчо.
— Ако някой друг ме бе нарекъл така…
— Татко наричаше така майка ми.
— Тогава звучи чудесно.
Слушалката изпука.
— Фарли слуша. Къде се губиш, по дяволите. Очаквах да се обадиш…
— Знам. Още преди два часа. Проблемът е, че не можах да намеря…
— Тереза Дрейк ли? Тя вече не ме интересува. Моите хора все още разследват пожара в къщата на майка й вчера. Вашингтонската полиция имала подобен инцидент днес следобед. Проверяват дали двата случая нямат връзка. Но не мога да разбера какво общо има ФБР с това!
— Кой?
— Не съм ги викал и не разбирам какво ги засяга убийството на Мелинда Дрейк.
— ФБР ли? — попита Крейг.
— Ерик Чатъм, самият директор на ФБР, ми се обади по обед. Трябвало да разговаря с Тереза Дрейк. Националната сигурност. Много важно. Строго секретно. Дрън, дрън, дрън. Върша си работата и когато някой външен ми се бърка и ме учи… Няма значение. Казах му за уговорката с теб. Вече не е моя грижа. Наредиха ми — от най-високо ниво — да забравиш за мен, а да се обадиш на Чатъм. Три пъти вече се обажда да провери дали си се появил и да ми напомни, че трябва незабавно да му позвъниш. Незабавно. Крейг, какво става, за бога?
— Кълна се и аз не знам.
— Тогава разбери, по дяволите. Както казва Чатъм, веднага. Не искам да си имам неприятности с ФБР.
— Слушам, сър.
— Добре, чуй и това, Крейг. Някога ще те срещна и ще трябва да ми обясниш. Помни ми думата, няма да е приятно. Защото аз съм отмъстително копеле и ще се погрижа твоят капитан също да ти свие сармите.
— Слушам, сър.
— Чудно нещо. Най-сетне някой да ме слуша, вместо да ми нарежда. Обади се на Чатъм. Ето номера на прекия му телефон.
Крейг го записа.
— Разкарай този бюрократ от мен — продължи Фарли. — Не мога да си върша работата. Трябва да открия кой е убил Мелинда Дрейк.
— Обещавам, ще се постарая — угрижен, Крейг затвори.
— Е — обади се отец Болдуин. — Май се започва.
Тес трепна.
— Мислиш, че Ерик Чатъм е от онези, които ме преследват?
— Възможно е. Казах ти, че са стигнали до много високи постове. Но може и да е съвпадение. Той познаваше ли баща ти?
— Много добре.
— Тогава може да е просто желание да те защити.
Но Тес изглеждаше силно притеснена.
— Само преследвачите знаят, че съм била миналата нощ у мама.
— Ами Брайън Хамилтън? И моите хора, разбира се.
— Но Хамилтън е мъртъв! Началникът Фарли го знае от Крейг. Но откъде е научил Чатъм?
Очите на отец Болдуин блеснаха.
— Предполагаш, че е получил информация от нападателите?
— Изглежда правдоподобно — отбеляза Крейг.
— Възможно е — поклати глава отец Болдуин. — Но едва ли е така просто. Еретиците са успели да оживеят в продължение на толкова столетия след Монсегюр само благодарение на умението да се прикриват. Ако Чатъм беше от тях, не би се изложил на опасността да привлече подозрението с толкова пряка намеса.
— Ами ако вече са изгубили търпение. Те искат да ме убият заради снимките и това, което знам за тях. Сега, след заповедта на Чатъм да предадат случая на ФБР, в полицията няма да ме изслушат. Така преследвачите постигат част от целта си.
Отец Болдуин помълча.
— Може и да си права. Но има само един начин да узнаем.
— Да — въздъхна Тес. — Трябва да се обадя.
Тя протегна ръка към листчето пред Крейг.
— Чакай — спря я отец Болдуин.
— Преди минута ме подканяше…
— Нещата се промениха. Сега, когато знаем с кого ще имаме работа, искам да те инструктирам как да говориш с него. Нужни са и други приготовления. Досадни, но наложителни. Вече минава седем.
— Какво искаш да кажеш?
— Трябва да хапнете.
— Остави. Това е последното, което ме интересува.
— Няма да си ми полезна изтощена. Знам, че не ядеш месо. А риба?
Потискащо бе, че Отец Болдуин познаваше живота й с такива подробности. В гърдите й се надигна възмущение. Но тонът му не търпеше възражения.
— Щом настояваш. Всъщност, моето съгласие има ли значение? Добре, може риба.
— А ти, лейтенант?
— Преди седмица бих си поръчал стек с пържени картофи. Но сега… Каквото каже тя, ще е добро и за мен.
— Кажете ми също размерите на дрехите и обувките си. Тези за нищо не стават. Ще трябва да се преоблечете.