Книга на мъртвите на древните египтяни

нито насладите на любовта да се узнаят.

Да можех да постигна там

вместо въздух, вода и удоволствия любовни,

свещен да стане моят дух

и още вместо хлябове надгробни и вино —

мир за моя дух.

Ето до мене идва заповед на Тум.

Аз трябва неподвижен лицето ти, о, Тот, да съзерцавам!

Към мене не бъди тъй безмилостен и тъй жесток!

Виж! Всички богове в ръцете ти предават

за бъдещите милиони години

престолите си, Тот, та ти да можеш да се разпореждаш с тях,

докато твоя собствен трон е поверен на Хор, сина ти,

защото божествата велики пратили са Хор

престола си да придобие,

той, наследникът на този трон,

всред езерото на огъня двоен се намира.

И тъй от боговете беше наредено

да бъда аз заместникът на Хор

и да ми бъде дадено да съзерцавам Тум, моя господар…

Колко тогава ще продължи животът ми?

Милиони и милиони години да бъде беше заповядано.

Ето заповед получавам

до божествата най-древни да остана…

Защото вече аз изкупих злото, извършено от мене,

откакто земята се е появила

в зората на съществуването, в океана на небето,

излизаща от хаоса на времената първи…

Наистина връстник съм на Озирис…

безкрайно много бяха моите превъплъщения,

подред аз преминавах през същества различни.

Не знаят хората на тези форми красотата,

а боговете пък съвсем не я усещат.

Тъй тази моя красота в образ на Озирис

е много по-съвършена от красотата на останалите богове.

Озирис ми повери света на мъртвите…

Ето синът му Хор наследникът законен,