Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
Клепачът горен от лапис-лазули е направен.
Окото ти е дар надгробен.
Клепачът долен боядисан е с тъмен цвят „местем“.
Устните ти двете истината казват, дъщеря на Ра.
Гнева на боговете те смиряват.
Зъбите ти са главите на богинята-змия Мехен.
Ето езикът ти находчив и понятен става,
по-проницателно се изразяваш
от песента на птиците в зори в полята.
Челюстите ти простират се в безкрайността
и стигат до звездните пространства.
Гърдите ти устойчиви остават
и се насочват към световете на Аменти.
3
… Зоват те! Чуваш ли?
Ето я третата зала!
Със злато шията ти украсяват и с фина мед.
Анубис гърлото ти връща,
богиня Уаджит — гръбначните ти прешлени.
Със злато и фина мед гърбът ти украсен е.
Нефтис човешкия ти облик дава.
Лицето ти е Нил безводен.
Половините на твоя гръб са две яйца кристални.
Двата ти крака са достатъчно силни, за да ходиш.
На мястото си ти седиш.
Ето че боговете зрението ти възвръщат.
4
… Зоват те! Чуваш ли?
Ето я четвъртата зала!
Ето гърлото ти е гърло на Анубис
и крайниците ти покрити са с нежно злато.
Гърдите ти са две яйца кристални,
тях Хор е обагрил със синьото на лапис-лазули.
И раменете ти като кристал прозрачни са,
ръцете ти са здраво сложени, за да те защитават.
Сърцето твое „Иб“ е пак доволно.
Сърцето ти „Хати“ от двете божества Сехем е съживено.
Личността ти цяла прославя духовете звездни,
защото вътрешният свят на съществото ти наистина
е безпределното небе.
Пътят ти е царството на мъртвите,
където светлина и мрак са в равновесие.
(Цветя Анхам са даровете, които се изискват тук.)
Аз славя бога Тот, когото обожавам:
„Да могат съвършенствата ти благотворни да пазят моя гроб
в мига, когато в чистите, свети и обичани от мен места,
ще бъда възвестен за бог!“
5
… Зоват те! Чуваш ли?
Ето я петата зала!
Ръцете ти напомнят езера
по времето на наводненията силни…
Виж колко статуи на господаря на водите
красят околностите на тези езера свещени!
Погледни! Двата ти хълбока със злато са обиколени,
коленете ти са като растения водни,
гнезда на птици подслонили щедро.
Краката ти към пътя на блаженството те водят
и здрави завинаги остават.
Наистина ръцете ти са езера с брегове от камък,
пръстите ти са пръчки златни
и ноктите — парчета кремък,
за тебе те се трудят!
6
… Зоват те! Чуваш ли?
Ето я шестата зала!
Тук ти променят одеждите на чистотата.
Полагат те на смъртното ти ложе,
донасят за твоя двойник животински бутове,
а и сърце за тялото ти славно…
Ето поемаш от ръцете на жреца на Ра
одежди от чист лен.
От хлябовете вкусваш на покривка,
приготвена преди това за тебе от богиня Таит.
След като ти от бута хапнеш,
отиваш към наследството от Ра за тебе отредено,
измиваш си краката в съд от сребро,
за тебе направен от бога Сокари.
Поемаш от жертвеника хляба, осветен
и благословен от двамата бащи небесни.
От хлябовете вкусваш и от оставеното печено месо
и радваш се на мириса приятен на цветята.
Сърцето ти към жертвеника тръгва,
където те очакват дарове,
предназначени за душите божествени на Хелиопол.
Прислужници ги носят и ги нареждат по твоя воля
в храма велик пред тебе.
Издигаш се на Орион подобен,
докато Нут към тебе ръцете си простира.
Ето ти тръгваш да я срещнеш.
Орион, син на Ра и Нут, майката на боговете,
две велики божества небесни
за теб говорят и си казват:
„Да го вземем на ръце днес, ти и аз,
докато боговете го прославят,
щастлив да го направим дотогава,
докогато е името му в устата на младежите и на девойките!“
Изправен пред вратата на дома ти скрит,
ти чуваш тези думи…
7
… Зоват те! Чуваш ли?
Ето я седмата зала!
Тук бог Анубис, който те обича,
саван ти носи.
Той те приема сред велики ясновидци и те покрива с украшения,
той, на великото божество пазителят.
Отправяш се към езерото на съвършенството
и се пречистваш там.
Извършваш жертвени обряди в домовете на небето.
Получаваш милостта на господаря на Хелиопол.
Поднасят ти в скъпи кани
свещено мляко и вода от Ра.
Сега прав изправят те.
Слагаш ти на жертвениците даровете си.
Измиваш стъпалата си на камъка свещен
край бреговете на езерото на боговете.
Това като направиш, пак път поемаш
и съзерцаваш Ра, седнал на стълбовете свои.
Подобни на ръце протегнати, безкрайното небе поддържат те.