Денят на възраждането

1

Доклад ST 3006

В този свят съществуваше единствено белият цвят. Движеха се само вълнистите ивици на светлосенките и само вятърът, подобно на бял дим, се носеше със страшна скорост над неравната повърхност на земята, покрита с дебел слой вледенен сняг. Сред бурята стоеше Йошидзуми. Беше облечен в защитен костюм, носеше очила и маска. Бе стъпил здраво в замръзналия сняг, обърнал гръб на вихрушката. Снежинките проникваха през дрехите му, той усещаше, че пръстите му се вдървяват, но продължаваше да стои, без да обръща внимание на това. Погледна нагоре — по тъмното небе се носеше като разсипана пепел черен прах. И изведнъж цялата гледка като че ли избледня.

— Йоши!… — дочу се сред воя на виелицата. Беше Стив Хасвей от изчислителния център на станцията „Макмърдоу“. Може би резултатите от изчисленията бяха готови?

Ръката на Стив стисна рамото на Йошидзуми, той се обърна, а вледенените му пръсти изхрущяха.

— …? — Стив викаше, но вятърът отнасяше думите му. Йошидзуми усети само, че Стив го хвана здраво за рамото. С общи усилия двамата се добраха до станцията. Йошидзуми си мислеше, че се е отдалечил само на десетина метра, а се оказа, че неусетно се е озовал на повече от двадесет.

Когато отвориха двойните врати на станцията и влязоха вътре, Йошидзуми свали защитното облекло и разтри бузите и пръстите си. Те бяха изтръпнали, но лека-полека започваше да ги усеща.

— Какво правеше навън — попита Стив. — Помислих, че искаш да се самоубиеш.

Йошидзуми мълчеше и старателно масажираше връхчетата на пръстите си.

— Може би японците изразяват тъгата си, като стоят сами сред бурята? — с лека подигравка каза Стив. — Говори се, че „Нереида“ минала покрай бреговете на Япония. Смятам, че е по-добре да не се срещаш с никого от екипажа й.

Без да отговори, Йошидзуми окачи над тръбата на парното защитното си облекло. Топящият се сняг започна да се стича по тръбата.