Денят на възраждането
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Холодович
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на възраждането». Краткое содержание книги:
Романът „Денят на възраждането“ е доказателство как един талантлив писател фантаст, какъвто е Сакьо Комацу (род. 1931 г.), чрез силата на своето въображение и прогностичната си интуиция може не само умело да изгради завладяващо и динамично повествование, но и да внуши, че не бива да се допуска една нелепа случайност да предизвика гибелта на човечеството.
— Да ви кажа право, не знам — вдигна рамене Йошидзуми. — Не мисля, че има някаква връзка с голямото земетресение в Анкоридж през 1964 година. Но както и да е, това ще бъде най-голямото земетресение в Аляска след 1964 година и може би ще се проявят процеси на възникване и оформяне на континенти. Засега ние познаваме толкова малко земната кора, че не ни остава нищо друго, освен да съпоставяме вътрешните фактори на процесите при образуването на континентите.
Присъствуващите изпитаха чувството, че подът сякаш в миг се отдели от повърхността на земята и ги понесе нанякъде. Плаваща земя, земя, която плава като айсберг в силициомагнезиевия слой. „Непоклатима като скала“, „неподвижна като планина“ — хората в миналото са смятали земята за нещо стабилно. Но в действителност земята плава в море от магма, море, в което, както и във всяко друго, има водовъртежи и насрещни течения, вълни и бури. А континентите се носят като изсъхнали листи по вълните на това море и хората живеят върху тези крехки листи.
— В такъв случай — обади се Бърнс, — можеш ли да съобщиш каква ще бъде силата на предстоящото земетресение, района на епицентъра и кога ще стане?
— Почти със сигурност — кимна Йошидзуми. — Е, разбира се, не със стопроцентова точност…
— Мисля, че методът на Йошидзуми за прогнозиране на земетресенията чрез анализ на различни отклонения в земната кора има изключително висока стойност — с прегракнал глас каза професор Висконти. — Ако светът не беше загинал, неговата хипотеза щеше да предизвика истинско сътресение в научните кръгове. Със сигурност щеше да получи и Нобеловата награда.
Йошидзуми горчиво се усмихна: „Нобеловата награда… слава… шумотевицата на журналистите… Щом е загинал светът, който обичаше шумните празници, славата вече няма значение.“
— В доклада на Йошидзуми — обади се професор Яманака — всички данни са проверени и мисля, че изводите му са правилни. Методът за измерването също така заслужава доверие.
— В такъв случай — каза адмирал Конвей, — къде ще стане земетресението?
Йошидзуми посочи картата на Аляска, след това прокара с ръка две линии във въздуха и показа точката на тяхното пресичане:
— Епицентърът ще бъде приблизително в тази точка с радиус сто километра.
— На континента ли?
— Да, на континента — кимна Йошидзуми и продължи. — По принцип би трябвало да стане край зоната с отрицателни промени в гравитацията, където са се образували морски падини. Но сега може би това земетресение ще стимулира и друго на самия континент, при което има вероятност да го промени до неузнаваемост.
— Искаш да кажеш — прекъсна го адмирал Конвей, — че двете земетресения ще започнат едновременно?
— Да. Единият епицентър ще бъде на дълбочина сто метра под земята, а вторият по-дълбоко — може би на двеста-триста километра.
— Силата и времето?
— Ние знаем приблизително масата на Аляска и така можем да пресметнем, че силата на земетресението ще бъде около 8,6–9 бала.
— 8,6–9 бала?! — извика един от офицерите на военновъздушните сили на САЩ. — Това ще бъде най-силното земетресение, регистрирано през цялата история на цивилизацията!!!
— Да, така е. От регистрираните досега земетресения най-силното е било в Чили. Силата му е била над осем бала, а силата на голямото земетресение в района Канто в Япония през 1923 година е била 7,8 бала.
— А щетите? — попита адмирал Конвей.
— Всички наземни съоръжения, включително и най-здравите, ще бъдат разрушени. Също и повечето подземни съоръжения — каза Йошидзуми.
Всъщност хората са започнали да регистрират земетресенията съвсем отскоро. За една-две хиляди години в писмената история на човечеството са отбелязани малък брой земетресения. Ще бъде погрешно да се твърди, че вече не е възможно такова страшно земетресение, при което за кратко време е потънала легендарната Атлантида. Земята се разтваря, морето поглъща отломъци от континентите, горите се топят като восък. Йошидзуми гледаше пребледнелите, подобни на маски лица и изведнъж му стана малко смешно: „Щети на земните съоръжения! Та нали ще бъдат разрушени вече отдавна мъртви градове, безлюдни развалини. Няма да пищят и да се молят жените и децата, няма да крещят мъжете, изправили се срещу бедствието, тътенът ще изпълни вече затихнали, пусти градове. Сградите ще рухнат, а улиците ще бъдат затрупани под планини от тухли. Това ще бъде втората смърт на човечеството. Каква ирония!“
Йошидзуми бе израснал в страната на земетресенията, със собствените си очи бе виждал ужаса от тези бедствия в провинцията Фукуи, в Ниигата и оттогава бе решил да посвети живота си на изучаването на това явление. И сега, когато благодарение на неговите изследвания вече съществуваше възможност за борба със стихията, нямаше хора, на които това би донесло някаква полза.