Камъните на елфите

Аланон пристъпи напред и със стремително движение вдигна ръце нагоре. Черният му плащ се развяваше. От пръстите му изригна синкав огън и земята под нозете на демоните сякаш завря. За миг те се стъписаха. Но след това прекрачиха безжизнените тела на своите събратя и отново се втурнаха напред, като надаваха яростни крясъци. Схватката беше отчаяна, безмилостна. Демоните успяха да разкъсат редиците на кралските гвардейци и се насочиха към краля като хищни птици. Един висок, черен гоблин се спусна към Андер, устремил закривените си нокти към гръкляна му. Принцът размаха меча и успя да отклони удара, но чудовището отново връхлетя. В последния миг копието на един от гвардейците го прониза и го прикова към земята.

Андер се отдръпна, ужасен от озъбеното, зловещо разкривено лице на смъртта. Аланон отново се беше възправил и поразяваше с магическия си огън прииждащите черни талази. Но те се стичаха отвсякъде с такова настървение, че Андер, който наблюдаваше отстрани, целият настръхна, проумял, че няма сила, която да ги спре.

Изведнъж, докато разбере какво става, баща му се оказа повален на земята, ударен с камък в слепоочието. Жезълът на Елкрис се плъзна от безчувствените му ръце и демоните нададоха тържествуващ, оглушителен рев. Неколцина се втурнаха към стария крал, за да го довършат.

Но в този миг Андер се окопити, развъртя меча си и с яростен вик се вряза в тълпата демони. Реакцията му беше толкова неочаквана, че двама-трима от тях се строполиха в краката му, без дори да гъкнат. Останалите се разбягаха.

Андер се възползва от настъпилото объркване, обзет от една-едничка мисъл — да запази баща си, който лежеше съвършено безпомощен и трябваше да бъде спасен с цената на всичко. Самият той вече се беше прежалил и сега, тласкан от една отчаяна смелост, сечеше главите на демоните като зелки. Дардан и Роу му се притекоха на помощ, прикриха го и разпръснаха нападателите му. Андер се спусна към баща си, който лежеше, без да помръдне и не даваше никакви признаци на живот, коленичи до него и потърси пулса му. Пулс имаше! Макар и бавен, едва доловим. Баща му бе все още жив. Очите на Андер против волята му се наляха със сълзи.

Изведнъж усети до себе си присъствието на Аланон. Друидът бе вдигнал жезъла на Елкрис от земята и сега му го подаваше, като го гледаше настойчиво.

— Остави скръбта, принце. Сега е време за действие, не за сълзи. Поеми командването и нареди на елфите да се изтеглят навътре в каньона, преди да е станало късно.

Андер понечи да възрази, но нещо в погледа на друида го накара да се откаже от намерението си и да се подчини безмълвна Битката се пренесе навътре в каньона. Отвсякъде хвърчаха стрели, навсякъде проблясваха копия. Андер обгърна с поглед полесражението. Пред очите му се мярнаха развятата огнена грива на Стий Джанс, разперените ръце на Аланон, от които струеше синкаво сияние, и разкривените от бясна злоба лица на демоните.