Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Тук си прав — каза Марк. Вече се беше овладял напълно — монарх, който управляваше империята на спокойствието. Келнерката в баварска носия изпълни поръчката им и той й кимна приятелски.
— Как са Тереза и децата?
— Добре са.
— Страшни хлапета имаш. По-забавни са от стадо маймуни. Много ми хареса у вас, всяка минута беше удоволствие.
— И ние ти се радвахме, Вик. Децата все за теб говорят.
Настъпи мълчание. Голямата стрелка на часовника над главата на Виктор се премести на 1,45. В 2,30 Марк трябваше да тръгва.
— Ето ни пак заедно — каза Виктор. — Готови да тръгнем на път заедно. Знаеш ли, Марк? Страшно се радвам, че ще ти помагам в тази работа. Чувствам, че поне веднъж в живота си ще бъда полезен. Кога тръгваме?
Марк сложи равна лъжичка захар в кафето си и замислено го разбърка.
— Има промяна в плановете — обясни той. — Съжалявам, Вик, но се налага да обсъдим някои неща.
Тревога осени лицето на Виктор, от което то доби по-интелигентен вид.
— За бога, Марк! Какво е станало?
— Току-що разбрах, че са убили брат ми Паоло.
— Какво? Убили брат ти Паоло? Шегуваш се.
— За съжаление, не. Убили са го там, в Сицилия. Току-що ми каза баща ти. Ще го погребват утре и аз трябва да бъда там.
Потресен, Виктор затърси по лицето на Марк някакъв признак на вълнение, по напразно.
— Боже мой, Марк. Не разбирам. Убили брат ти, а ти седиш тук и разговаряш с мен, като че нищо ме е станало. Наистина ли брат ти Паоло е мъртъв?
— Взривили го с колата му — каза Марк. — Ще се наложи да ти обясня по-подробно, отколкото трябва, иначе няма да разбереш нищо. Имах неприятности с някои хора в родината. Те чакаха десет години да си разчистят сметките, както обичайно. Тъй като не можаха да докопат мен, пречукали са него. Затова трябва да отида там. Не приятно ми е да те оставя, но виждаш как са работите. Би трябвало утре мен да погребват, а то него погребват. Може ли да го заровят в земята, а мен да ме няма там?
— Разбира се, че не може, Марк. Просто не мога да ти опиша какво изпитвам, но сигурно се досещаш, разбрах, че малко са добрите хора като Паоло. Тереза непрекъснато ми разправяше за него. Мисля, че тя страшно го обичаше, както и всички други.
— Бяхме много привързани — обясни Марк. — Не искам да преувеличавам, но за мен той беше повече баща, отколкото брат. Чул си, че беше две години в един английски лагер, а когато се върна при нас, ребрата му се брояха. Той затова и не се ожени, трябваше да се грижи за нас. Нямаше как да изхрани жена и деца.
— Тереза ми разправяше. Говореше с възторг за него.
— Всички говореха така — каза Марк. — Той беше необикновен човек.
Образът на брат му, който досега той помнеше само с меката, неопределена доброта, беше придобил със смъртта нови измерения. В живота той беше незначителен човек, но тази смърт в резултат на вендета незабавно го извиси. И в Кампамаро за него щяха да си спомнят вече така, както си спомнят за онези, които са извършили ужасни престъпления или велики благодеяния. В краткия човешки живот мястото му в паметта на народеца беше осигурено; quella benedetta anima — тази благословена душа.
— За да хвана самолета за Рим — продължи Марк, — трябва да взема самолет оттук след половин час. Разбрах от Салва, че сте подготвили всичко. Знаеш ли какво остава да се направи?
— Няма нищо особено — каза Виктор. — Съгласно плана трябва да отидем в Седж Бей и да вземем стоката, която е изпратена в три ковчега на едно местно погребално бюро. За всичко е помислено. На всеки два часа оттук тръгва автобус за Седж Бей. Остава ни само да вземем ковчезите и да наемем катафалка за превоза им. Трябва да звънна на един телефон от Седж Бей, щом сме готови да тръгнем.
— С колко време разполагаме за тази работа? Искам да кажа, може ли да почака, докато отида до Сицилия и се върна?
— Салва каза, че доставката трябва да стане до три дена.
— Добре, проверих разписанията и връзките и ако всичко върви добре, ще се оправя за два дена.
— А аз какво да правя през това време — попита Виктор.
— Ще вземеш стая в хотела на летището и ще ме чакаш там. — Той погледна часовника. — Сега е два след обед, понеделник. Да се уговорим така: ако не се върна до четири след обед в сряда, действай сам. Какво ще кажеш?
— Ще се оправя, Марк. Остави тази работа на мен. Няма да има никакъв проблем.
— Не се съмнявам. Знаеш, че предпочитам да съм до теб, и ще направя всичко възможно да се върна навреме, но ако не успея, сигурен съм, че няма да провалиш мен и Салва.
След няколко минути извикаха пътниците за самолета на Марк. На бариерата Марк и Виктор си стиснаха ръце и се прегърнаха.