Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Беше много глупаво от моя страна — призна Брадли. — Боя се, че не си дадох сметка какво правя. Всички ние по различни пътища се стремим към един и същ далечен идеал. Винаги съм проявявал дълбок интерес към религиозните убеждения на другите. Нещо повече: те ме вълнуват, ако са искрени. Дори да не ги споделям. Ако имам някакви възражения, що се отнася до теб Алистър, те са, че поради убежденията си ти ядеш по-малко и от коте. Станал си кожа и кости. Фергюсън кимна — явно прие това като комплимент.
— Теглото ми е добро за ръста, може би фунт-два по-малко. Постенето прояснява ума.
— И намалява плътските желания, а?
— До известна степен. Което никак не е лошо.
— Прощавай за хлебарката. Значи ти си истински будист, Алистър, и не би отнел живота на никаква твар, ако можеш да избегнеш това. Знаеш ли какво? Всичко ми изглежда някак си фантастично. Сега дори не ми се вярва, но някога се говореше, че те подготвят като звяра на випуска. Когато чувах, че се интересуваш от нравите на Изтока, мислих, че става дума за нещо като карате.
— Методите за самоотбрана действително помагат да се, разбере мъдростта на Изтока. Известно време се интересувах от джудо и бой със саби, но тези интереси скоро избиха в други насоки. Струва ми се, че това е естествен развой при мен.
— Кажи ми, не ти ли е трудно да съчетаваш личните си убеждения с изискванията на нашата работа?
Фергюсън се замисли сериозно над този въпрос.
— Сега не. Преди като че ли имаше такова нещо. Трябва да призная, че ме измъчваха съмнения.
— Все пак, намерил си някакво задоволително разрешение на въпроса.
— Струва ми се, да. Доколкото изобщо е възможно.
— Как го постигна, Алистър?
— Това е нещо твърде сложно, тъй че не е лесно да се отговори. Мръсотията съществува навсякъде. Не винаги е възможно да избегнеш допира с нея. Въпросът е да не се окаляш.
Брадли се разсмя.
— Не зная изобщо как да разбирам това. Откровено казано, бих се разтревожил, ако тези нови за теб религиозни убеждения започнат да изместват верността ти към професионалния дълг, защото в такъв случай няма да ти остане друго, освен да се оттеглиш. Нашата професия е такава, че изисква всеотдайност и своеобразен религиозен плам. Религия в религията, както понякога се изразявам аз.
— Съгласен съм — каза Фергюсън.
— Съгласен с какво — че трябва да се оттеглиш?
— Да.
— А можеш ли да ми гарантираш, че си готов без никакво колебание да изпълниш докрай тази наша задача?
Фергюсън се поколеба, чувствуваше как Брадли го наблюдава.
— Готов ли си, Алистър?
Лъжата го унизяваше като личност, връщаше го далеч назад по дългия път, изминат от цели поколения към постигането на крайното съвършенство, запращаше го извън циклите на превъплъщението, но моментът му диктуваше да понесе това наказание.
— Струва ми се, да — каза той.
— Докрай?
— Да.
— Добре, така се чувствам къде по-добре. Успокои ме.
5
Спина позвъни на Марк, усети някаква предпазливост и нежелание у него и се постара да ги преодолее.
— Слушай, Марк, хлапакът си върна разсъдъка, държи се нормално и пак подгони мадамите. Пратих го на преглед при един тукашен доктор и той ни даде зелена улица. Това ще му помогне да участвува в онази работа. Сега трябва да действува, да носи отговорност, да знае, че прави нещо в този живот. Само че не бива да го оставяме да действува самостоятелно. Някой трябва да стои до него да го упътва. Сам бих сторил това, но знаеш как стоят нещата. Ако свършим тази работа и бутнем мангизите на нашите приятели, смятай, че всичко е наред. Ще могат да купят всякаква железария, каквато им трябва там.
— Какво трябва да правя? — попита Марк.
— Искам да го посрещнеш на летището в Маями. Той ще ти каже накъде ще тръгнете след това. И помни, за теб няма никакви проблеми. Стоката е опакована. От момента, когато я изпратят от острова, докато ти я поемеш, всичко е уредено. След това ти ще й береш грижата. Не мога да ти кажа къде трябва да я доставиш, защото не зная. Вик ще ти даде един телефон, на който да се обадиш, щом сте готови да тръгнете. Няма никаква опасност нещо да се обърка, шансовете за това са едно на милион.
Марк се обади с равен, безизразен глас:
— Аз ли ще получа парите?
— Не. Ще ги преведат на нашия общ приятел чрез банката. За това ще се погрижат хората, които приемат стоката. Няма за какво да се безпокоиш. Предаваш стоката и си отиваш. Това е всичко.
— Добре — каза Марк. — Ще го чакам на летището. Има ли още нещо?
— Не се сещам друго, може би трябва да внимаваш само за едно. Вик вече, не избухва, та съм спокоен с него, но внимавай за онова негово желязо — за всеки случай, а? Знаеш какви са младежите. Сега носи със себе си тая играчка, ще му кажа да я остави, но нали знаеш — малко предпазливост не пречи. Гледай да не купи друга в Маями или другаде, без да го усетиш. Всичко става.