Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Разчитайте на мен — каза Марк. — Ще го държа изкъсо.
— Когато се нахвърли на онзи карамелен задник, рекох си: няма страшно — каза Спина. — Щом един мъж може да яха, значи не е в лоша форма.
— Ще ми се да я видя пак, когато се върна — каза Виктор. Той сметна, че не е зле да затвърди убеждението на Спина, че си е възстановил мъжествеността. — Надявам се да е още тук.
— Къде ще иде? Ще седи и ще те чака. Ще излезем с яхтата още в деня, в който се върнеш. Мисля да се поупражнявам с този твой пистолет, докато те няма.
— Важното е да знаеш как да го държиш — обясни Виктор, малко горд от възможността да посъветва великия Спина по такъв въпрос. — Всичко можеш да направиш с такъв пистолет, стига да го държиш както трябва.
Трябва да го чувстваш като част от ръката си. Прицелваш се така, като че ли сочиш с показалец.
— Разбирам, зависи как го държиш — съгласи се Спина. — Как ти лежи в ръката.
На път за летището минаха през село Ол Сейнтс, осеяно с екзотични дървета и с изоставени разнебитени коли. Със скорост осемдесет мили в час удариха някакво куче и то отхвръкна през оградата в една градина. Виктор едва се задържа на седалката, докато Спина изправи колата.
Сипна беше налучкал верния тон помежду им. Усмивка разтегли подобното му на череп лице.
— Колата май е като пистолета, Вик. Ти и машината трябва да сте едно цяло, нали?
Някакво задръстване в Паръм ги изненада — попаднаха сред негри, които ги зяпаха от двете страни на пътя. По-нататък разпердушиниха една кокошка, която опръска с кръв предното стъкло, и Спина пусна пръскалката и чистачките.
— Ще пристигнем много рано — каза той и намали скоростта. Виктор с облекчение отпусна мускулите си и разтвори стиснатите си юмруци. През последните пет минути чувствуваше как слепоочията му пулсират.
— Трябва да поговорим — каза Спина. — Марк е в беда. Може би още не знае това, а може и да знае. Трябва да му кажеш нещо, което не можех да му кажа вчера по телефона. Има слухове, му кажи, че много скоро ще искат да говорят с него по онази история с Коболд. Той знае за какво става дума. Говори се, че някаква курва май го е наклепала.
— Андрю Коболд ли?
— Разбира се, Андрю Коболд, кой друг? Онзи негодник, дето работеше при баща ти. Носят се слухове, че се канят да му се нахвърлят.
— Така си и мислех, Марк е очистил Коболд.
— Нямаш право да мислиш нищо — отсече Спина. — Никой не ти е дал право на мнение по въпроса. Полага ти се да знаеш само, че федералните са се заинтересували от случая. Не разбирам само какво ги е спирало досега. Може би се канят да го изнудват. Кажи му, че според мен най-добре ще е да изчезне. Кажи му, че това е още една причина, поради която трябва да успеем с кубинската сделка, защото от Куба няма да го екстрадират. И още едно нещо — помни, че каквото каже Марк, това е. Той е шефът.
— Разбира се, Сал.
Спина погледна през прозореца към небето. Блестейки на слънцето зад телефонните жици и редкия шумак, самолетът от Маями се снижаваше за кацане, като влачеше след себе си черта от мръсен дим. Той почака малко, сетне се обади:
— Имаш ли въпроси?
— Само едно нещо — каза Виктор. — Какъв смисъл има да се мъкнем чак до Седж Бей за тези ковчези? Не можеха ли да ги стоварят в някое място като Бискейн или Форт Лодърдейл, където човек може да иде, без да му се схване задника в автобуса? Струва ми се, че е глупаво да ги мъкнем от единия край на щата до другия.
— Имат си съображения — обясни Спина. — На хората, които се занимават с наркотици, тези дни им се привиждат призраци. Нали чу как Бюрото за борба с наркоманията миналата есен е проследило онзи кораб от Франция?
— Това беше работа на синдиката от Ню Джързи, нали?
— Същото е и сега. Синдикатът има клон във Флорида. В момента три от техните момчета излежават присъди от осем до петнадесет години в Латуна. Трябва да се очаква, че ще бъдат предпазливи. Ти трябва само да наемеш катафалка до Форт Пиърс, след това да се свържеш с тях и да правиш, каквото ти кажат. Може да ти се наложи да променяш маршрута два-три пъти. И сигурно така ще стане. Тези момчета просто искат да опекат така работата, че да са сигурни, че няма да станат храна на лъвовете заради някаква шибана грешка от твоя страна.
— Няма да има такова нещо — увери го Виктор.
— Дано, момчето ми. Заради всички мас. — Спина натисна педала за газта. Озеленената магистрала на Антигуа свършваше в едно кафяво парче пустиня, където самолетът на „Пан Америкън“ очакваше пътниците си.