Навън към себе си
- Автор: Джиан Филипп
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Навън към себе си». Краткое содержание книги:
Седеше в бара на Lowell и ми бе поръчал дайкири. Каза, че изглеждам във форма. Отнесохме чашите си в едно спокойно кътче и хлътнахме в две дълбоки кресла. Аз също се радвах, че го виждам.
Известно време се усмихвахме един на друг.
— Искаш ли да чуеш новини? — попита той.
— Само ако са много лоши.
Не ми се щеше тепърва да разнищвам дреболии, впечатления, мълчания и недомлъвки, за да си представя душевното състояние на Едит, вече нямах желание за подобни забавления.
Той измъкна от джоба си плик.
— Не ме гледай така. Не знам какво съдържа.
И поръча две нови питиета, докато отварях писмото.
А на мен какво ще пожелаеш? Ти винаги си обожавал да се правиш на неразбран и изтормозен, но този път ми го спести, ако обичаш. Бъди така добър.
А НА МЕН какво ще пожелаеш?
Знаеш ли, не е лесно. Чувствам, че всички се обръщат против мен. Не разбират как е възможно да не мога да ти простя. Въобразяват си, че си налагаме прекалено дълго и прекалено жестоко наказание. Не се опитвам да те накажа, Анри Джон, и знам, че си наясно с това. Мисля, че почти съм забравила онази история. Но слънцето така и не изгря и нищо не мога да направя. Опитвах се с всички сили.
„Онова, което не убива, ти придава сила.“ Нямам представа откъде им е хрумнала подобна мисъл!
Допих мълчаливо чашата си. И тъй като не се чувствах способен да произнеса нито дума, подадох писмото на Оли, после станах и отидох в тоалетната.
Водата не беше толкова студена, колкото се надявах, но за какви надежди можеше да става дума?… За сметка на това стената беше солидна и за миг се облегнах на нея, взирайки се в образа си в огледалото. И през ум не ми мина да се среша.
После се върнах при Оли и го спрях с жест преди да е отворил уста.
— Да не говорим за това — рекох и взех писмото. — Е, що за птица е тази твоя Джулета?
Много отдавна не бях стъпвал зад кулисите на театър. Тяхната характерна миризма ми оказваше едновременно успокояващо и еуфорично въздействие, което не изпитвах никъде другаде по света. И докато вървяхме към сцената, поех дълбоко дъх.
Представлението беше към края си. Бяхме се забавили в бара на Lowell главно заради климатичната инсталация, тъй като уличната глъчка ни се струваше гореща и влажна, а и тъкмо се канехме да си тръгнем, към нашата маса се приближи непознат тип и ни в клин, ни в ръкав ми заяви, че бил илюзионист и имал среща с директора на някакво кабаре в Сан Франсиско.
— От известно време ви наблюдавам. Продавате ли фокусите си?
— Това не са фокуси, а възли.
Съгласих се да му покажа някои. Той всеки път подсвирваше, веейки си с чековата си книжка. Накрая се отърва с поредните две дайкири. И му подарих връвта. Имах още една.
— Худини31 би пълзял в краката ви! — подхвърли той подире ми в момента, в който прекрачвах прага на въртящата се врата по петите на Оли.
Наблюдавах изпълнението на една от новачките в Sinn Fein Ballet, когато до мен изникна Джереми.
— Какво ще кажеш? — полюбопитства той.
— Малко флегматична. Прекалено академична. И завършва петата част, сякаш всичко приключва дотук.
— Хм… Дай ми още три месеца. Знаеш ли, досега не беше в добри ръце, а и се упражняваше на земна греда, представи си.
Побъбрихме известно време, сякаш продължавахме разговор от предишния ден. Имах усещането, че е същият, който бяхме започнали преди трийсет години. Времето минаваше, но Джереми бе все така във форма, мършав, с посивяла коса и несъмнено един от най-добрите учители в света. Но между нас казано, с него бихте изчерпали всяка друга тема за разговор освен балета за не повече от пет минути.
Тъкмо ми обясняваше как я кара да работи с торса, когато се появи Оли и ме предупреди, че Джулета ни чака.
— Да не се сърди, че дойдохме толкова късно?
Крачехме бързо и куцането му се бе усилило.
— Казах й, че я намираш за прелестна.
— Чудесно. Карай все в тоя дух и не се притеснявай!
Когато стигнахме ложите, чухме аплодисментите на публиката.
— Здрасти! — изчурулика тя и ми подаде ръчицата си.
Бих си отрязал главата, ако имаше повече от петнайсет години. Миналото лято, когато Оли пак бе загазил, въпросната госпожичка изглеждаше по-възрастна от Джулета. Потръпнах, когато ръката й изчезна в моята. Надявах се, че няма проблеми с растежа, защото противното означаваше, че Оли просто е полудял.
— Нали ще се съгласиш, че е възхитително сложена?
Вечеряхме в един ресторант на Spring Street. Бях поискал да ни дадат маса в дъното на залата, където ми се стори, че осветлението не е толкова ярко, но въпреки огромния брой откачалки, които щъкаха из този квартал, хората пак ни гледаха доста странно. Очаквах всеки момент да се появи полиция. Джулета беше отишла да купи цигари, но нямаше ни най-малко да се учудя, ако се върнеше с шепа близалки.
31
Хари Худини (1874–1926), артистичен псевдоним на Ерих Вайс, американски илюзионист — Б.пр.