Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
Томи погледна към седалката срещу него, където увита в хавлия стоеше гарафата. Беше се обадил на Боу Тейлър от Тексас. Тейлър беше чест посетител в клуб „Залива на сабите“ и залагаше големи суми. Двамата с Томи се сприятелиха. Размениха си дори няколко мадами. Но в момента по-важен беше фактът, че Боу Тейлър се занимаваше с петрол в Далас и бе натрупал милиони, след като намери залежи там. Томи му разказа малкото, което можа да си спомни за стратиграфската моноклинала и за кладенеца. Не му каза къде се намират залежите, нито името на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Не искаше да доверява никому тази тайна. Онова, което мигновено го смая, беше вълнението на Боу. Тейлър потвърди, че данните са точни и Федералната комисия по регулиране на енергията изисква над големите стратиграфски моноклинали да се построи събирателна станция, преди да се пусне сонда в кладенеца. Боу го засипа с въпроси за залежите, за участъка със сондите, за мострата и за седемдесетте хиляди литра, които вече били изпомпани. Тони не спомена нищо друго, освен общите факти. Излъга, че кладенецът е на северния калифорнийски бряг. Попита го дали познава някой геолог и приятелят му каза едно име от Мидланд, Тексас.
Томи се обади на геолога и уреди анализа на мострата. Уговориха се да кацне в Мидланд и да му остави петрола. Томи беше убеден, че ще се окаже точно както му бе обяснил доктор Кларк. Щеше да покаже на брат си, че е способен на нещо повече, отколкото да убива и непрекъснато да се разхожда надървен. От сега нататък щеше да поеме ролята си на по-голям брат, да проверява, да планира. Смяташе да остави мострата в Мидланд, после да отлети за Насо и когато му съобщят резултата от анализа, да изтегли пет милиона долара от Търговска банка „Анонимно дружество за рефинансиране на парични операции“ и да купи контролния пакет от акции на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Реши да не казва на Джо. Дори онзи тъп учен доктор Кларк беше чувал, че Джо взима решенията. Е, това вече нямаше да е така. Ако сделката наистина се окажеше успешна и залежите бяха най-големите в Северна Америка, не Джо, а големия брат Томи щеше да направи нещо за семейството. Щеше каже на Джо, след като сключеше сделката и всички се къпеха в черно злато. И тогава малкият му брат щеше най-после да прояви уважението, което Томи заслужаваше.
Приземиха се в Мидланд. Геологът ги чакаше. Томи бе изстъргал етикета на цилиндъра с мострата, за да не разбере откъде е взет петролът. Томи играеше хитро. Точно така би постъпил Джо, помисли той.
Даде мострата на геолога, който беше облечен досущ като доктор Кларк. Вратовръзката се вееше на рамото му, а роговите му очила просветваха на слънчевата светлина. Имаше дори същата писалка. Странно племе са тия учени.
— Би трябвало да са готови след няколко часа — каза геологът. — Имате ли номера ми?
Томи кимна, показа лист хартия и му даде хиляда долара в брой, както се бяха споразумели.
След няколко минути „Чалънджър“ отново се понесе във въздуха. Томи се вторачи в зеленикавосините води на Мексиканския залив. Пилотите казаха, че след три часа ще пристигнат в Насо и той се облегна назад. Обзе го непознато чувство за енергичност и целеустременост. Беше нещо много повече от самоходен надървен пенис. Бизнесмен, който имаше план. Томи още веднъж обмисли подробностите, търсейки пропуски. Щеше да пристигне в Насо в пет часа следобед, точно преди търговската банка да затвори. Щеше да накара управителя Тони Вака да отвори сейфа, съдържащ парите, които още не бяха изпрани. Томи знаеше, че тази сума не фигурира никъде. Колкото до американските данъчни власти, тези пари дори не съществуваха. Щеше да вземе малко повече от необходимото, за всеки случай. Пет милиона в брой. Пресметна, че ще ги побере в два куфара. Щеше да предупреди Тони Вака, че ако каже нещо на Джо, ще смаже главата му с чук. Внимателно планира всичко в малкия си маймунски мозък. Обмисли всеки детайл, съсредоточавайки се върху бизнеса, както би направил един по-голям брат. От време на време се сещаше за Дакота. Само два пъти си спомни гладката й като коприна кожа и щръкнали зърна. И едва тогава сложи ръка между краката си, потърка възбудения си пенис и си пожела да му предостави възможност за още едно посещение.
Горе-долу по същото време, когато Томи се приземяваше в Насо, Виктория Харт се качи на самолета от Чикаго за Атлантик Сити, където беше Джо Рина. Биано я целуна за довиждане на летището във Фресно и я предупреди да не преиграва. Разказа й за онзи ужасен миг на яхтата на Дъфи, когато Томи бе загубил контрол и едва не го застреля.