Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
Биано стисна ръката й и излезе.
Оставиха Дъфи на яхтата и тъй като беше гладен, Биано заведе Виктория на късен обяд. Намериха малко, но романтично ресторантче на брега на едно изкуствено езеро. Седнаха на маса на дървения пристан и си поръчаха яйца по бенедиктински, коктейли и шампанско. Биано се чувстваше странно — неловко, като ученик на първа среща. Дакота бе отворила очите му за нещо, което вече изпитваше. Допреди няколко дни той гледаше на Виктория Харт като на необходимо зло, човек, с когото се налагаше да се примири, за да получи информацията, нужна му за измамата. Но тя се бе превърнала в нещо по-важно. Той се удиви на енергията и организираността й. В крайна сметка, това би трябвало да се предполага. Онова, за което не беше подготвен, бе смелостта й.
Двамата пиеха шампанско и се гледаха. Слънцето започваше пътя си надолу по следобедното небе, озарявайки в искрящо златисто малкото изкуствено езеро.
— Благодаря ти, че ни помагаш — каза той.
— Не е необходимо да ми благодариш. Тук съм заради Карол… Също като теб.
— Дакота има много хубаво мнение за теб.
— А ти?
— Не съм сигурен. Все още се опитвам да измисля какъв искам да стана, когато порасна.
— Може би измамник?
— Това ще бъде последната ми шашма… ако, разбира се, оцелея. Мисля, че искам нещо повече за себе си.
Тя го погледна и кимна.
— Аз също.
Биано не беше сигурен дали Виктория говори за себе си или за него, но и в двата случая забележката й беше обещаваща.
Заловиха се с храната и тя му разказа за родителите и за живота си в Кънектикът. Сподели, че никога не е изпитвала такава тръпка като през последните няколко дни. Биано я научил на неща, които никога не би разбрала по друг начин.
Той й разказа за живота си по пътищата, призна за измъчващата го самота.
Виктория го слушаше и се опитваше да си представи детството му, но не можеше, защото то беше много различно от нейното. Но самотата му докосна струна в душата й. Това потискаше и нея и я угнетяваше.
Излязоха от ресторанта в четири и докато караха към яхтклуба, Биано видя малък пристан за лодки под наем и неочаквано спря.
Избраха яхта с тапицирани канапета. На кърмата със сини букви пишеше: „ТЪРСАЧ НА СЪКРОВИЩЕ“.
Биано купи бутилка евтино вино от малкия пазар и двамата се качиха на борда, без да знаят къде отиват, нито какво точно става.
Той насочи яхтата надолу по притока на реката, а Виктория отвори виното и напълни две картонени чаши. Електрическият мотор тихо бръмчеше, а водата леко се плискаше от двете страни на яхтата.
По-късно, след като изпиха по-голямата част от виното, двамата се озоваха в обятията си.
— Наистина ли искаме да го направим? — попита тя.
— Аз искам… Но зависи от теб.
И тогава Виктория го целуна. Неизвестно защо целувката я накара да се отпусне. Биано не беше всичко, за което бе мечтала, но в момента бе по-важен за нея от всеки друг мъж в живота й. Не беше сигурна дали може да обясни защо, но знаеше, че чувствата бяха надделели над организирания й и предпазлив ум.
Лежаха прегърнати на дъното на малката яхта. Биано бавно започна да я разсъблича и после, само след миг колебание, тя протегна ръка към катарамата на колана му и я разкопча. След няколко минути бяха голи. Лъчите на късното следобедно слънце надзъртаха през сенника и играеха по телата им, затопляйки кожата и чувствата им.
Биано проникна в нея и Виктория изпита още един миг на пълна забрава. Сетне бавно и нежно двамата едновременно изпитаха оргазъм.
— Това може би е грешка — промълви той.
— Вероятно.
Лежаха прегърнати, докато слънцето залезе.
26.
Големият брат
Тримоторният „Чалънджър“ тихо бръмчеше. Томи седеше в богато обзаведената кабина на самолета на брат си и размишляваше. Никога не бе разсъждавал толкова дълго. Джо се занимаваше с тези неща. Томи беше ударната сила. Още когато бяха на десет и на дванайсет години, малкият му брат винаги измисляше най-добрите идеи и Томи го оставяше да съставя плановете. Но на моменти, особено по-късно, Томи ненавиждаше начина, по който Джо се отнасяше с него. В края на краищата Томи беше по-големият. Бе позволил на Джо да поеме ролята на водача и от години не се беше замислял над този факт. И двамата израснаха в престъпния свят на Коза Ностра — Джо до нивото на бос, а Томи — на негов доверен съветник. Имаха пари и власт. Но напоследък Джо се държеше грубо с Томи, сякаш не го смяташе за свой човек. Все едно Томи беше свръхбагаж, с който Джо бе натоварен. Джо забравяше за черната работа, която Томи бе свършил, за да помогне на брат си в пътя му до върха.