Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
— Не се притеснявай — успокои го тя. — Прекарах почти шест месеца с Джо Рина, подготвяйки се за процеса. Знам как разсъждава онова лайно. Той не е като Томи. Не губи контрол. За него това е признак на слабост.
Двамата дълго стояха в коридора на чакалнята и се държаха за ръце. Виктория носеше проявените снимки на Томи с Биано и Дъфи. Биано я целуна отново. Той долавяше уханието й, а тя — ударите на сърцето му. Притискаха се един до друг, сякаш се страхуваха да се разделят, докато накрая стюардесата потупа Виктория по рамото и предупреди, че самолетът излита.
Виктория намери мястото си, седна, сложи куфарчето под седалката и отвори плика, който й бяха дали от фотоателието. Скъса снимката на братята Съмърланд. После се вторачи в останалите шест фотографии на Биано, Дъфи и Томи. Тримата вървяха към лимузината, а на едната Томи се бе усмихнал, а Биано беше сложил ръка на рамото му. В онзи миг Биано бе позирал, като се обърна към фотоапарата и се усмихна. Виктория избра четирите снимки, които й харесаха най-много и унищожи другите. На преден план се виждаше неясното, но четливо заглавие на първата страница на „Фресно Хералд“ — „Конгресът отрязва бюджета на отбраната“. Това щеше да е достатъчно, за да удостовери датата.
Самолетът излетя и тя облегна глава назад. Утре щеше да използва коза. Това щеше да е началото на края на братята Рина. Най-сетне щеше да се изправи пред дребния мафиот с къдрави коси, убил приятелите й Карол Сесник, Тони Короло и Боби Манинг. Виктория изгаряше от нетърпение да отмъсти. После се замисли за Биано и за всичко, случило се през последните десет дни. Беше твърде много. Чувствата й бяха противоречиви. Възприятията й се опитваха да се придържат към променящите се емоции. Още усещаше лъчите на следобедното слънце върху кожата си.
Биано излезе от летището на Фресно и тръгна към паркинга. Качи се в караваната и погледна Роджър, който се бе свил на канапето. С белите си превръзки приличаше на копринена буба. Териерът се вторачи в Биано с умните си очи.
— Никога не съм изпитвал подобно нещо — каза Биано на малкото куче, което размаха опашка в очакване на нещо повече. — Не ме гледай така. Едва се грижа за нас двамата. Как ще се грижа и за нея? Дали изобщо ще иска да го направя?
После седна зад волана и докато още мислеше по въпроса, включи на скорост и потегли към Сан Франциско.
27.
Поразяване на мишената
Тя влезе в Ханкок Билдинг, Атлантик Сити. Преди четири години семейство Рина бяха построили сградата с пари от организираната престъпност. В прокуратурата постройката беше известна като Макаронаджийския палат, защото шефовете на всеки мошенически синдикат имаха кабинети там. Виктория се качи на асансьора до двайсет и третия етаж.
Очакваше, че охраната ще я спре, но в приемната имаше само камери за наблюдение. Зад бюрото във фоайето не седеше никой и тя зачака, стиснала кафявата папка под мишница, без да знае какво да направи. После от вътрешния кабинет излезе един куриер. Наближаваше обяд и Виктория се запита дали Джо Рина е още в кабинета си. Тя тръгна по коридора, където няколко секретарки печатаха, нещо. Не я погледнаха и Виктория стигна до дъното на коридора, откъдето видя великолепни старинни врати, които сигурно пазеха кабинета на Джо Рина. Отвори, без да потропа, и влезе.
Стаята беше великолепна. Имаше големи прозорци, гледащи към Бродуок на юг и към Атлантическия океан на изток. Виктория бързо огледа кабинета. Западната стена беше отрупана със задължителните снимки — Джо Рина с известни личности, кинозвезди и дори двама президенти, хилещи се глуповато в присъствието на мафиотския бос. Предметите на изкуството бяха безценни. Някои бяха поставени в стъклени витрини. Виктория разгледа индианските съкровища, датиращи от тринайсети век и трофеите от голф, остави снимките на бюрото, седна на един стол с висока облегалка и зачака.
Двайсет минути по-късно той влезе забързан в кабинета, навивайки ръкавите на ризата си. Изглежда закъсняваше. Приближи се до бюрото, видя снимките и ги взе.
— Направени са вчера от екипа за електронно наблюдение на ФБР във Фресно, Калифорния — каза тя.
Джо се обърна рязко. Виктория се изправи.
— Какво правиш тук? — попита той.
Гласът му беше изненадващо спокоен, като се имаше предвид обезпокоителното присъствие в кабинета му.