Мошеникът

— Мамка му! — възкликна той, съзерцавайки черното злато.

— Нали ти казах? Кога ще ми повярваш? — попита Биано.

— Веднага щом го дам за анализ — отговори Томи.

Петролът в цистерната беше докаран от Санта Барбара. Стив го бе купил от една сондажна компания. Когато го изпратеше в лабораторията, Томи щеше да научи, че е висококачествен, с деветдесет процента чистота и без примеси. Разбира се, в цистерната нямаше седемдесет хиляди литра, а само двеста. Тъй като петролът е по-лек от водата, само трябваше да излеят двестате литра непреработен петрол във водните запаси на Карл Харпър. На повърхността на водата плаваха едва петнайсет сантиметра петрол.

Запушиха гарафата и слязоха на земята. Качиха се в лимузината и Биано погледна Томи. Явно нямаше да се наложи да го води в малкия офис на петролната компания и да го прекарва през онзи лабиринт. Скапаният мафиот бе налапал въдицата. Не откъсваше очи от гарафата. От време на време я взимаше, държеше я в ръцете си, оглеждаше петрола и се усмихваше.

— Добре, момчета, в играта съм.

— Каква част от това е наша? — попита Биано. — Още не сме обсъдили справедливото разпределение на акциите.

Томи го изгледа така, сякаш тази мисъл не бе минавала през главата му.

— Какво ще кажете за шейсет на четирийсет? — ухили се Томи. — Разбира се, аз ще получа шейсетте, а вие ще се занимавате с техническите подробности и ще вземете четирийсет.

— Това е живо прецакване — каза Дъфи.

— Съвсем не. Ще получим четирийсет процента от милиарди долари — възрази Биано. — Хайде, доктор Сътън. Това е по-добро, отколкото можехме да се надяваме, ако се бяхме опитали да откраднем от казината в Лас Вегас… Споразумяхме се — обърна се той към Томи и добави: — Но трябва да побързаш. Борсата може да замрази търговските сделки с компанията.