Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
Томи погледна надолу в циментираната дупка. Извади от джоба си четвърт цент и го пусна, очаквайки да издрънчи на дъното. Тъй като дупката беше само шест метра, Биано трябваше да се закашля силно в подходящия момент, за да предотврати и най-малката вероятност Томи да чуе издрънчаването на монетата.
— По-добре да се махаме оттук — предупреди Биано.
— Значи тук сте намерили петрола, а? — попита Томи, без да му обръща внимание.
— Да — отговори Стивън Бейтс. — Изпомпахме седемдесет хиляди литра, за да докажем наличието на залежите. Извадихме го през тази малка дупка.
— Е, и къде е петролът? — настоя Томи. — Казахте, че не можете да го оставите да се излива на земята… затова трябва да сте направили нещо с него. Къде е?
— Ей там — отговори Биано и посочи голямата цистерна, на която гордо се открояваха белите инициали на компанията.
— Там има седемдесет хиляди литра? — попита Томи, присвивайки очи на лунната светлина.
— Точно така. Предполага се, че резервоарът е празен и никой не го проверява — каза Биано. — Трябваше да складираме някъде петрола.
— Да отидем да видим.
— Какво?
— Искам да видя петрола.
— Цистерната е запечатана. Не може да влезеш вътре.
— Глупости. Мога да вляза където си поискам. Да вървим.
— Резервоарът е херметично затворен. Не можеш да влезеш там.
Томи сграбчи Биано за яката на ризата и го дръпна към себе си.
— Не ме разбираш, докторе, и това наистина ме вбесява. Уж си умен, а на всеки мой шибан въпрос отговаряш с „какво“ или „не мога да го направя“. Това не са отговори. Като казвам, че искам да видя шибания петрол, ти ще речеш: „Добре, господин Рина. Последвайте ме“. Ясно ли е? Отговориш ли другояче, ще получиш удар по главата.
— Само ви казвам фактите. Не виждам защо настоявате на това насилствено представяне на вашата позиция.
— Защото не те харесвам.
— Д-добре — леко заеквайки отговори Биано. — Добре.
Томи най-сетне го пусна.
— А сега, ще видим ли петрола, или ще висим тук?
— Ще видим петрола — отговори Биано.
Групата тръгна към най-голямата цистерна. Луната осветяваше прясната боя, докато се изкачваха по малката стълба. Само Уейд остана при колата. Стигнаха догоре и пред очите им се ширна цялата нива. Километри ръждивочервени тръби кръстосваха полето, а тук-там бяха разпръснати цистерни. Гледката беше внушителна. На отсрещната страна на пътя се намираше изоставената сграда, която Биано бе намерил. Сега постройката беше боядисана в цветовете на компанията и на голяма табела отпред пишеше:
„ФЕНТРИС КАУНТИ ГАЗ И ПЕТРОЛ
РАЗРАБОТВАЕМ УЧАСТЪК 32“
Томи бе взел от колата кристална чаша и гарафа.
— Отвори шибаното нещо — каза той на Биано, като посочи огромния капак на цистерната, затегнат с двайсет ръждясали болта.
— Как? Няма да можем да махнем болтовете. Пък и непреработеният петрол вони ужасно.
— Отваряй — повтори Томи. — Искам да видя петрола.
— Мисля, че ще можем да разхлабим болтовете — каза Стив. — Ще използваме гаечния ключ от багажника на колата.
Изпратиха Джими Фрийз да го донесе. След няколко минути той се върна с гаечния ключ. Двамата със Стив се заловиха да отвинтват болтовете, но се редуваха всички, с изключение на Томи. Двайсет минути по-късно отвориха цистерната. Вече беше три и половина сутринта. Вдигнаха металния капак и го отместиха встрани. Томи се наведе и помириса въздуха.
— Нищо не надушвам.
— Трябва да слезеш долу — нервно каза Биано.
— Ако тук няма петрол, ти си мъртъв.
— Може да са го намерили и изпомпали — заеквайки рече Биано. — Не можеш да ме убиеш само защото кладенецът е празен.
— Само стой и гледай — обеща Томи.
— Стълбичката е вдясно от отвора — намеси се Стив, за да смени темата.
Томи погледна Джими Фрийз.
— Слез долу и ми донеси малко петрол.
— Защо аз?
— Защото аз казвам така. Искам да държа под око тези задници.
Джими взе гарафата и чашата и бавно сложи крак на стълбичката, сетне полека-лека изчезна в цистерната. Чуха го да кашля и да псува. След няколко минути се появи. Очите му сълзяха от изпаренията.
— Пълна е почти до половината — съобщи той.
— Резервоарът побира сто и четирийсет хиляди литра. Там долу има седемдесет хиляди — рече Стивън.
Джими вдигна кристалната гарафа, сложи я в краката на Томи и излезе от цистерната. Томи взе гарафата и я огледа на лунната светлина. Беше пълна до половината с непреработен петрол.