Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
Биано се приближи до териера, коленичи и нежно го погали по главата.
— Спасила си го. Страхувах се, че е мъртъв — каза той. — Къде е Дакота?
— В болницата в Ливингстън — отговори Виктория. — Пребита е до смърт. Наложи се да извадят далака й.
Биано трепна.
— Можеш да го подържиш на ръце — продължи тя, посочвайки Роджър. — Приятно му е. Само внимавай за левия хълбок. Откъснати са няколко сантиметра.
Биано взе малкия териер и каза:
— Благодаря ти, приятелче. Направих грешка с Томи. Ако не го беше захапал за врата и не ми беше спечелил няколко секунди, щях да съм мъртъв.
— Може да отидем в Ливингстън и да видим как е Дакота — предложи Виктория.
— Да — съгласи се Биано. — Бих искал.
— Взех и адреса на един ветеринарен лекар. Казах му, че съм намерила Роджър в това състояние и той пожела да го види. Може да се отбием.
Заведоха кучето при ветеринаря, който го прегледа и каза, че за всеки случай трябва да го задържи дванайсет часа. Целунаха териера за довиждане и отидоха в болницата в Ливингстън. Виктория обясни на Биано, че ще остане в караваната, защото е избягала от ченгетата. Освен това не искаше да рискува главорезите на Томи да ги видят заедно. Той кимна и слезе. Двамата с Дъфи влязоха в болницата.
Виктория изведнъж се почувства уморена. Пък и нещо друго кръжеше около нея, пляскайки с черните криле на отчаянието.
Болничната стая беше пълна с метални стативи, окичени с шишета, от които се процеждаха разни течности. Дакота беше будна. Дълго гледа Биано и Дъфи, без да каже нищо. Лицето й още беше насинено от побоя. Устната й беше зашита, но щеше да остане неприятен белег.
— Ще се оправиш ли? — разтревожен попита Биано.
— Така казаха — тихо отговори тя, като се опитваше да не движи устни.
— Не трябваше да те пребива.
— Само хвани онези двама задника, Биано. Успееш ли, ще си заслужава.
Поговориха няколко минути, сетне Дъфи целуна Дакота и й каза, че известно време няма да участва в измамата и ще остане в Ливингстън, за да се грижи за нея и за Роджър.
— Много си мил — усмихна се тя.
Разкошните й черни коси се бяха разпилели на възглавницата.
— Сигурно ще се зарадваш да научиш, че „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ има пълно стоматологично и медицинско осигуряване — каза Биано и хвана ръката й. — Ще се погрижим за всичко това.
Дакота се усмихна едва-едва, разкривайки счупените си зъби, после затвори очи.
— По-добре да тръгваме — каза Дъфи.
— Биано, трябва да ти кажа нещо — промълви тя.
Дъфи излезе в коридора.
— Онова, което стана на Бахамските острови — бавно каза тя, — побоят… беше отчасти по моя вина. Не се справих добре… но Томи не е наред. Не може да се владее. Откача. И когато изпадне в това състояние, губи контрол. Много е страшно. Не бях виждала такова нещо. Внимавай с него.
Биано вече знаеше. Бе видял изражението в очите на Томи, когато напъха пистолета в устата му.
— Ще внимавам — обеща той, наведе се и нежно я целуна. — Ти беше страхотна. Направи така, че Томи да се хване на въдицата. Той вече е в играта.
— Съжалявам за нас двамата, Биано. Мислех, че ще излезе нещо. Говоря сериозно. Но аз не мога да обичам. Само мога да свалям мъжете.
Тя се усмихна. Липсата на предните два зъба го сломи. Дакота беше толкова красива. Последствията от побоя никога нямаше да изчезнат напълно.
— Господ ме е надарил с хубост — продължи тя, — но е забравил нещо много важно. Нямам желание да свивам гнездо… да споделям с някого една мечта. Но искам да знаеш, че с теб наистина се опитах да го направя. Исках да бъдеш ти и когато нищо не излезе, реших, че няма да има друг.
Той я погледна и тя кимна.
— И още нещо, Биано… онази прокурорка, Вики… Бива си я. Тя ме спаси. Примами онзи изнасилвач, който ме пазеше, и го удари с нещо метално. Лекарите казаха, че един час по-късно щеше да е фатално. Ако не беше тя, щях да съм мъртва.
Биано не каза нищо.
— Ти се нуждаеш от някой като нея… пък и тя, изглежда, иска да създаде семейство.
— Сватосваш ли ме? — усмихна се той.
— Не се смей, приятелю. Любовните измами са моята специалност. Противоположностите се привличат. Ето защо ти и аз никога нямаше да бъдем щастливи. Непрекъснато щяхме да се вглеждаме един в друг и нямаше да харесваме онова, което виждаме. И двамата сме болни от една и съща болест. — Дакота затвори очи. — Трябва да спя. Чувствам се адски гадно. Бъди добър, миличък.