Господарка на Империята

Болката в раната от стрелата и тревогата за Мара го изцеждаха докрай. Измъчен от нуждата да действа, да направи нещо, след като знаеше, че не може да се направи нищо повече, той се пресегна и хвана ръката на Мара. Плод на въображението му ли беше, или плътта й наистина бе станала по-малко студена и лепкава? Или собственото му изтощено от напрежение тяло ставаше трескаво и сухо, след като неизваденият връх на стрелата в бедрото му бе започнал да забира? Съмнението подгони опашката на несигурността и за да прекъсне този кръг на безполезна тревога, Хокану заговори.

— Мара… — започна той. Празнотата на стаята само подсили самотата му. — Мара… — Напразно се помъчи да каже нещо за утеха. Всички думи вече бяха казани, безкрайните извинения и уверения в любов. Това, че жалката политика трябваше да изложи на риск жена, в която имаше толкова живот, само подчертаваше основния недостатък на цуранското общество: недостатък, за чиято промяна Мара беше жертвала себе си и продължението на рода Акома. Хокану затвори очи да спре сълзите, несигурен дали слабостта му произтича от дълбоко разкаяние, или от раната.

Колко дълго беше седял неподвижно, борейки се с чувства недостойни за жената, която воюваше със смъртта на постелята, не можеше да каже. Когато на вратата се почука и той вдигна шава, мракът зад параваните беше съвсем черен.

— Влез — каза той тихо и се замая от внезапното движение. Не беше хапвал нищо от предния ден. Това трябваше да е причината.

Люджан влезе и се поклони. Макар официално да не беше в дежурство в този късен час и да трябваше да отдъхва след вечерята, все още носеше бронята си и меча, който предпочиташе за полева служба. Прашен и вмирисан на пот, той изгледа с пронизващ поглед господаря и присви устни, докато изчакваше разрешение да заговори.

Хокану махна вяло с ръка.

— Милорд? — Тонът във въпроса бе неприсъщ за Бойния водач на Акома.

Сигурен, че ще последва тактично запитване за здравето му, Хокану се намръщи. Ръката му се стегна върху ръката на Мара и той хладно попита:

— Имаш да докладваш ли?

Доловил укора в гласа му, Люджан вирна брадичка.

— Позволих си волността да изпратя отряд съгледвачи под командата на Силов водач Ириланди. — Бившият Боен водач на Минванаби беше водил патрули из тези хълмове повече години, отколкото Люджан беше живял.

Хокану му кимна да продължи.

— Патрулът се натъкна на малка сила, въоръжена за набег. Имаше сблъсък. Повечето врагове са мъртви, но двама бяха заловени живи. Единият се оказа словоохотлив. Изглежда, че петимата стрелци, които са те нападнали от засада, са били само авангард съгледвачи. Пратени за рекогносцировка на пътя и да изберат мястото за по-решителна атака. Били са изненадани и е трябвало да импровизират. Другите, предрешени като разбойници, не са били там и явно само благоволението на боговете е спасило живота ти. Замаян от забралата рана, Хокану кимна й попита: