Белият нинджа (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част II)». Краткое содержание книги:
— Според мен финансова — отвърна дребничкият мъж, който с усилие изравняваше крачка с Икуза, неволно започнал да върви бързо. — Съдейки по имената на хората, с които постоянно заседава, а те всички са на най-ръководни постове в МИТИ, ударът му несъмнено ще бъде в областта на финансите. Ето ви списъка на тези хора, всички без изключение имат тесни връзки с големите банки и финансови институти. А Нанги по всяка вероятност е успял да ги убеди, че трябва да поемат временните затруднения на компанията.
— И какво ще получат в замяна?
— Тъкмо тук е гениалността на плана му — въздъхна Ишии. — Няма да ипотекира нищо, няма да търси заеми, няма да плаща лихви. Защото в замяна им предложи главата ви!
Ключът, Какво отключва той? Нанги нямаше представа.
— Веднага трябва да претърсим апартамента на Плъха — каза Томи, методичен полицай както винаги.
— Ще бъде чиста загуба на време — отвърна Нанги, подхвърляйки ключето в ръката си. — Той никога не държи важните материали в дома си. Желязно правило, което не би нарушил за нищо на света.
— Все пак трябва да видим дали ключето не отваря някоя вратичка там — настоя Томи.
Три часа по-късно се увериха, че не отваря.
— Пфу, каква кочина! — рече Томи и се огледа с тръпка на отвращение.
Излязоха навън и тя добави:
— Не открихме никакво доказателство, че Плъха държи сейф в някоя банка.
— И наистина е така — отвърна Нанги. — Дори през ум не би му минало подобно нещо! Работата му изключва прояви на непредпазливост от всякакъв характер.
— А каква по-точно е била неговата работа?
— Той беше ловец на информация — усмихна се Нанги. — Най-добрият на света!
— Добре. Ключето не отваря нищо в жилището му, не е и от банков трезор. Логично, като имаме предвид естеството на работата му. Той е имал нужда от лесен достъп до събраната информация двайсет и четири часа в денонощието. — Томи поклати глава: — Но докъде ни води всичко това? Нима трябва да проверим гардеробите на всички гари и автобусни терминали?
— Не — отвърна Нанги. — Върху ключето липсва номер, а това означава, че не е от обществен гардероб.
— Но какво отваря то?
Нанги се замисли. Нещо от думите на Томи остана да се върти в главата му. Какво беше то? После си спомни и миг по-късно планът му беше готов.
— Елате — изправи гръб той. — Ще поиграем на пачинко.
Денонощната игрална зала се намираше в Гинза — шумна, опушена и с широко разтворени врати по всяко време — точно според рекламния надпис на входа.
Нанги купи няколко жетона от касата и тръгна между наредените в дълги редици игрални автомати. Внимателно броеше тези, покрай които минаваха. Седми ред, шеста машина. Само на нея играеше Плъха.
Оказа се, че е заета от осемнайсетгодишен хлапак с боядисан в розово дълъг перчем, който стърчеше от върха на главата му, докато двете й страни бяха гладко обръснати. На краката му имаше остри ботуши с шпори, черните му джинси бяха отрупани с метални пластинки, късото кожено яке не достигаше дори до кръста му. Окачените за пагоните му вериги ритмично подрънкваха в такт е движението на ръцете, които майсторски натискаха бутоните за изстрелване на топчето. Хлапакът беше отличен играч и току-що бе спечелил голямата награда във вид на купчина блестящи жетони.
— Тоя скоро няма да свърши — отбеляза Нанги.
Томи измъкна полицейската си карта и я навря под носа на хлапака.
— Ха! — стреснато я погледна той.
— Изчезвай, преди да съм те прибрала! — заплашително изрече тя.
— Тъй ли? — иронично се усмихна хлапакът. — И за какво?
— Не ми харесва прическата ти, синко — пристъпи крачка напред тя и леко издърпа пистолета от кобура под мишницата си.
Хлапакът опразни терена без повече приказки.
— Добре, а сега? — обърна се назад Томи.
— След малко ще разберем — отвърна Нанги и й подаде жетоните. — Хайде, почвайте!
Томи пъхна един жетон в процепа и започна да играе, а Нанги застана край десния ъгъл на автомата и се наведе напред. Пред очите му се появи малката вратичка, от която Плъха се беше снабдявал с жетони. Сърцето му ускори ритъма си, когато видя ключалката в горния й край.
— Какво правите? — любопитно го погледна Томи.
— Последния път Плъха искаше да се видим точно тук — отвърна Нанги. — Вероятно като предохранителна мярка, тъй като сред този шум не действа дори и най-чувствителния микрофон. Освен това бе свикнал да обмисля предстоящите си действия именно в този вертеп. Играеше само на тази машина. Чудех се защо, докато не го видях да отваря ей тази вратичка тук и да вади жетони от нея.
— Дребна измама, а? — попита Томи.