Белият нинджа (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част II)». Краткое содержание книги:
Четирийсет и пет минути по-късно всичко приключи.
— Край — въздъхна Брандинг и набра номера на личната си секретарка по печата. — Утре ще дам подробна пресконференция — информира я той. — Не, няма да бъде сутринта. Вече направих предварително изявление, ще трябва да се задоволят с него. Сега трябва да ги стиснем право за гърлото… Да, точно така. В най-гледаното време, от С-14… — Имаше предвид специалния си кабинет в сградата на Капитола. — Вкарай камерите вътре, ще го направим в много тесен кръг. Знаеш как… Снимковият материал ще стане страхотен. А и безценен. Ще бъдем новина номер едно, искам да се възползвам максимално от обстоятелствата. Ще бъде наистина зашеметяващо — както случаят с покушението срещу Рейгън… Ще стана герой, когато обществеността разбере в какво се е опитал да ме забърка Хау… И още нещо, Морийн — очите му пробягаха по формуляра на бюрото, — искам да присъства и детектив Албъмарл от вашингтонското полицейско управление, Филип Албъмарл… Не, не, горе при мен… Рамо до рамо. Да, точно така. Пресата ще ни глътне, ще ни разглежда като братя по душа… Добре, благодаря ти, Морийн, по-късно ще се видим.
Остави слушалката, пое си дълбоко въздух и промърмори:
— Каква дълга нощ, Господи!
— Къде ти е адвокатът?
— О, беше тук по време на разпита, после хукна да търси съдия, който да ме пусне под гаранция. Предполагам, че все още го търси. — При тази мисъл му стана смешно и лицето му изведнъж светна. Стана и тръгна към вратата. На прага се спря и погледна през рамото си: — Няма ли да дойдеш?
Шизей не се помръдна.
— Искам да ти разкажа какво стана — каза тя.
— Не зная защо имам чувството, че пак се готвиш да ме излъжеш — изгледа я внимателно Брандинг.
— Мразя това костюмче, с което се появих на приема — каза Шизей. — Изгорих го веднага, след като си тръгна.
Брандинг не каза нищо и продължи да я гледа. Тя най-сетне отмести очи от лицето му, от устните й се изтръгна тих, едва доловим шепот.
— Не зная… нищо не зная.
Е, това все пак е нещо — рече Брандинг.
Тази сутрин Кусунда Икуза нямаше време за любезности.
— Нося парите — пристъпи той към Масуто Ишии и тикна дебел плик в ръцете му. От жеста му пролича колко дълбоко презира купчината банкноти, която в момента беше най-важното нещо на света за дребничкия мъж.
Бяха съвсем сами в градината на императорския дворец и Ишии си позволи да отвори плика.
— Благодаря ви, Икуза-сан — поклони се дълбоко той. — Много ви благодаря.
— Престанете — сряза го Икуза. — Кажете какви новини носите? — Нервите му не бяха като вчера. Но вчера онзи тъп шпионин все още лежеше на дъното на реката Сумида. Какво, в името на Буда, го беше накарало да изплува на повърхността? Полицията едва ли ще намери нещо, което да свърже трупа с него, но Икуза вярваше дълбоко в поличбите, а тази не беше от добрите.
— Вие бяхте прав — каза Ишии и пъхна плика във вътрешния си джоб. — Нанги-сан възнамерява да ви нанесе ответен удар. — Двамата отново закрачиха по извитите пътечки на парка. Утрото беше чудесно, ярките лъчи на слънцето изпаряваха последните капчици роса от листата на дърветата. — За тази цел търси помощта на всичките си познати в МИТИ.
— Знаех си аз! — тържествуващо процеди Икуза. Малко бе учуден от факта, че след толкова години Нанги все още има тесни връзки с ръководството на МИТИ, но, от друга страна, тръпнеше от нетърпение да започне битката с могъщото министерство. Честно казано, тази битка се подготвяше и назряваше от години, Икуза ясно долавяше ревността, с която ръководителите на МИТИ следяха нарастващото влияние на „Нами“. Особено сега, след като новият император открито заяви, че ще взема всички важни политически решения след консултации с „Нами“. Това беше особено разтърсващо за МИТИ, което от години безпроблемно налагаше волята си върху целия икономически живот на страната.
Може би е настъпил часът на разправата и окончателната победа на „Нами“. Защото няма държавен кораб, който да се управлява успешно от двама капитани едновременно.
Е, добре, въздъхна доволно Икуза. След като Нанги иска битка, ще си я получи! Но в тази битка аз ще имам предимство, защото притежавам очи и уши в неговия лагер.
— Каква операция планира Нанги? — попита на глас той.