Белият нинджа (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част II)». Краткое содержание книги:
— Аз пък мислех… — Икуза изведнъж млъкна, усмивката беше изчезнала от лицето му.
— Грешката ти е там, че ме приемаш само като жена, Кусунда! — продължи твърдо Килан. — Когато става въпрос за моите способности, ти започваш да издаваш странни звуци, същото правиш и когато трябва да оцениш ума и амбициите ми. Но едновременно с това съжаляваш, че не съм се родила мъж. Нима не разбираш колко дълбоко ме нараняваш с подобно отношение? Естествено, че не разбираш! Подобна мисъл едва ли някога ти е минавала през главата. Сега обаче ще разбереш! За да спасиш задника си, ще трябва да платиш висока цена! Искам ръководен пост в „Накано“!
— Революционерът си остава революционер! — въздъхна Икуза. — Трябва да ти призная, че съм разочарован от теб, Килан. От друга страна, вече познавам истинското ти лице. Подобно на всички глупаци с революционни идеи в главата, и ти копнееш за уважението на околните — нещо, от което си предварително лишена и никога не можеш да притежаваш. Защото ако го имаш, ти автоматически се превръщаш в част от системата и от революционните ти идеи няма да остане и следа. — Ръката му направи жест, сякаш искаше час по-скоро да се отърве от нея. — Вземи си отговорния пост и се махай от очите ми. Мислила ли си какво точно искаш да бъдеш?
Килан леко се усмихна, дълго сдържаната жлъч бавно започна да разкривява чертите й.
— Въобразяваш си, че ме познаваш, но това не е така. Мислиш, че ще се задоволя с някакъв началнически пост в шибания ти потребителски отдел, а? Отделът, който си създал с единствената цел да прикриваш научноизследователската дейност на компанията! Не, приятелю! Искам част от всичко, което е свързано с РИНРИС. Десет процента от печалбата.
Беше сигурна, че видя как кръвта се оттегли от лицето на Икуза. Отчаяно се надяваше той да я попита: А ти откъде знаеш за РИНРИС? Но той не направи нищо подобно, а само й даде някакъв адрес и точния час, в който да бъде там.
— Донеси лентата, а аз ще приготвя договора, който трябва да подпишем.
Толкова просто се оказа всичко.
— Ами ако не дойде? — запита я Негодника, потръпващ на тротоара до нея.
— Ще дойде — отвърна Килан и продължи да пристъпя от крак на крак. — Нима има друг избор?
— Трябваше да поискаме да видим договора предварително — рече Негодника. — А и преговорите трябваше да водя аз.
— Шегуваш ли се? — хладно го изгледа Килан. — Ти изобщо не трябва да се появяваш, не искам Кусунда да научи откъде зная подробности за проекта РИНРИС. Ти си моята сила, но и моята слабост. Затова трябва да изчезнеш в мига, в който видим, че се появява Кусунда. Не искам да те види и запомни.
Две минути след уреченото време иззад ъгъла се появи черен мерцедес и бавно се насочи към тях. Стъклата му бяха черни и непрозрачни. Негодника внимателно се дръпна в сянката на близката сграда.
На няколко метра от тях мерцедесът изръмжа и рязко започна да набира скорост.
— Тия са луди! — изкрещя Негодника. Мерцедесът с трясък се покачи на тротоара и се насочи към тях.
— Пресвети Боже! — хлъцна Килан, неспособна да се помръдне от мястото си.
Негодника изтича към нея, грабна я през кръста и я дръпна настрана, едновременно с това бръкна под якето си и извади оттам тежък пистолет. Прицели се в челното стъкло на ревящата кола и натисна спусъка.
Отскочиха от предната решетка сантиметри преди мерцедесът да връхлети върху тях, калникът му забърса Негодника и го повали на земята, а заедно с него и Килан. Миг по-късно бяха вече на крака и тичаха като бесни по посока на следващата пресечка.
Зад гърба им се разнесе оглушителен трясък, но те не намалиха скоростта си, дори не се обърнаха да видят какво се е случило. Скочиха в колата си, паркирана зад ъгъла, скоростите задраха под нервната ръка на Негодника, колата потегли с пронизителен писък на гумите. Улицата пред тях беше пуста, сърцето на Негодника сякаш щеше да изскочи от гърдите му, Килан се разплака от ужас, примесен с облекчение.
Димът се стелеше в къщата, толкова гъст и лютив, че за Никълъс беше ясно — пожарът е предизвикан умишлено.
— На пода! — изкрещя той в ухото на Джъстин. — Дръж се максимално близко до пода!
Плъзнаха се по посока на дневната, над главите им пламъците гневно пропукваха, поглъщаха и последните остатъци кислород. Нищо не се виждаше, Никълъс бе принуден за миг да спре и да си припомни разположението на къщата, в която не бе стъпвал от години.
Изобилието на прозорци предлагаше сравнително лесен начин за излизане, но проблемът беше как да се доберат до тях. Огънят бушуваше навсякъде, а те се намираха в центъра на доста голямо помещение. Димът беше друг сериозен проблем, час по-скоро трябваше да се доберат до мястото, на което ще могат да дишат.