Белият нинджа (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част II)». Краткое содержание книги:
— Ник! — извика Джъстин, още преди Кони да отвори уста. — Искам да бъда с теб! Не желая да седя тук и да не върша нищо, докато ти…
Никълъс се премести до нея и взе ръката й.
— Не е вярно, че няма да вършиш нищо — промълви той. Каза го с онзи тон, в който тя винаги се вслушваше и неволно му се подчиняваше. — Тук всички имаме точно определени роли. И трябва строго да се придържаме към тях.
Джъстин вдигна очи към лицето му, главата й бавно кимна.
— Може би тоя тип е изгубил следите ти — намеси се Кони. — На негово място аз не бих се заловил да те търся из града. А след като си в неизвестност, можеш да си останеш…
— Ще ме открие, Кони — прекъсна го Никълъс. — Каквото и да предприема, той скоро ще бъде тук. Трябва му малко време и нищо повече…
— Но ние можем да…
— Не мисли как да избегнем неизбежното — отново го прекъсна Никълъс. — Това е само излишна загуба на енергия, а скоро ще имаме нужда от всичките си сили — както духовни, така и физически. — Приведе се напред, за да не вижда уплашеното лице на Джъстин, и продължи: — Целта е да играем играта. Но нашата игра. Тя не е криеница, тя е по-скоро блъф с карти, в основата й лежи илюзията. Показваме на мръсника седмица спатия, той надава тържествуващ вик и иска да я прибере. Но точно в този миг пред лицето му се появява асо пика!
— Картата на смъртта! — кимна Кони. — Планът не е лош.
— Дано — погледна го в лицето Никълъс. — Защото друг нямам!
Кони събра празните чаши и се скри зад една антична японска завеса, на която бяха изрисувани херувими, летящи над златнозелени морски вълни.
Никълъс се обърна към Джъстин и се взря в очите й.
— Питам се дали си даваш сметка колко си ми скъпа — тихо промълви той.
— О, Ник — проплака Джъстин и отпусна глава на гърдите му. — Изплашена съм до смърт. Имам чувството, че този Сенжин ще те отнеме от мен, а аз току-що съм те получила отново… Аз…
Никълъс нежно запуши устата и с длан.
— Спокойно — прошепна той. — Овладей се, имай ми вяра.
От говорителя на миниатюрното магнетофонче се разнесе пукот и после дрезгавият глас на Плъха:
— Паметен запис, за лично ползване… — Последва номер и дата, всички следващи записи върху лентата също бяха документирани. — Относно вирусната атака срещу „Сато“. Дадох дискетата на Мики за анализ. След четирийсет и осем часа ще имам резултат… Паметен запис: Свързах се с Мики. До момента нищо не е открила. Казва, че конструкцията на вируса е нещо съвършено ново за нея. Лоша новина. А добрата е, че тя е страхотно заинтригувана, зарязва всички текущи задачи и се заема да разкрие загадката. Всеки ден трябва да се свързвам с нея… Паметен запис: Обадих се на Мики. Все още нищо… Паметен запис: Обадих се на Мики — нищо… Паметен запис: Мики твърди, че този вирус е мутант. От това, което е успяла да открие до този момент, става ясно, че той по-скоро се храни от защитните системи на съответната програма, адаптира се към тях и така прониква до засекретените сведения… Паметен запис: Според Мики вирусът не е проектиран така, че да унищожава програмите, в които прониква. Той по-скоро има предназначението да служи като връзка между секретните сведения и своя собственик. Всичко това става все по-безумно. Мики е на същото мнение. Работи върху него по осемнайсет часа в денонощието… Паметен запис: Според мен Мики скоро ще проникне в загадката на вируса. От данните, които й предадох чрез дискетата на Нанги, тя е сигурна, че нападението срещу компютърната банка на „Сато“ е било пробно. Убедена е, че вирусът все още не е завършен окончателно. Казва, че познава единствения човек на този свят, който е в състояние да изработи подобен супервирус със способността да се адаптира към различни предохранителни системи. Според нея той е истински гений и работи… Къде? — В научноизследователския отдел на „Накано“! Съвпадение? Трябва по най-бърз начин да се свържа с Нанги…
Лентата свърши, но в стаята остана да виси някаква невидима, но съвсем осезаема енергия.
Датата на първия запис отговаряше на деня, в който Нанги и Плъха се срещнаха в електронната джунгла на Акихабара. А датата на последния беше един ден, преди Плъха да изчезне завинаги.
Нанги седеше и гледаше тънката черна кутия на миниатюрния магнетофон. Двамата с Томи бяха в малката й канцелария в Градското полицейско управление на Токио. Томи крачеше напред-назад толкова развълнувано, че въпреки важните разкрития на записа, Нанги вдигна глава и я погледна: