Белият нинджа (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част II)». Краткое содержание книги:
— Какво става с вас?
— Нищо, — тъжно се усмихна Томи, после погледна в очите възрастния мъж и с очевидно усилие добави: — Освен това, че ако тази Мики е права, аз познавам отблизо създателя на този супервирус.
Нанги почти подскочи, а тя спря разходката си, сложи ръце на кръста си и добави:
— Не ме гледайте така. Зная дори името на вируса — казва се РИНРИС… Съкращение от… какво беше… „Ръчно изработен неразличим…“ Да, да… Точно така: „Ръчно изработен неразличим разбивач на интегрални схеми“. По думите на моя приятел, този вирус има способността да се адаптира и да използва защитните системи на компютърните програми за проникване в същността им… Сетих се именно, когато чух думата „адаптиране“.
— И вашият приятел е създател на този РИНРИС, така ли? — попита Нанги.
Тя се намръщи от леденото спокойствие в гласа му и кратко кимна с глава.
— Името му е Сейжи Кикоко, но всички го наричат Негодника. Работи в научноизследователския институт на „Накано“, познавам го от години. Той ми е близък приятел, просто не мога да допусна, че знае за какво точно ще бъде използвано откритието му.
— Трябва да знае — вдигна глава Нанги. — Този вирус е създаден по революционно нова технология и единствен той би могъл да оцени резултатите от използването му.
Томи унило кимна, отпусна се в близкия стол и прокара ръка през косата си.
— Трябва да говоря с него! — съкрушено промълви тя. — Трябва да открия…
— Още не! — рязко я прекъсна Нанги.
— Какво имате предвид? — вдигна глава Томи.
— Имам предвид факта, че в момента се намираме в странно положение — отвърна Нанги. — Очевидно се оказваме в центъра на далеч по-голяма конспирация… Едва сега започвам да разбирам какво изпитва човек, изправил се пред разярен бик. Никълъс беше прав. Точно за подобно нещо спомена, докато го откарвах към летището. Двамата с него сме били избрани за обект на нападение преди много месеци. Подобен вид операция се нуждае от грижливо предварително планиране.
— За каква операция говорите?
Нанги отпусна брадичката си върху ръцете, които обвиваха драконовата глава на бастуна му.
— Все още не съм в състояние да й дам цялостна оценка — бавно рече той. — Нито пък да разкрия целите, които иска да постигне. Твърде много наподобява този странен вирус, за който стана въпрос току-що. И аз, подобно на магьосничката по компютърните програми Мики, виждам строежа, но все още не мога да открия смисъла й…
Хвърли поглед на ръчния си часовник и се изправи.
— Време е — рече той и прибра магнетофончето в джоба си. — Да идем да откъснем първите плодове от нашата собствена операция.
Масуто Ишии — вицепрезидентът по оперативните въпроси на „Сато Интернешънъл“, вече ги очакваше в дома на Нанги. Уми го беше нагостила с чай и сладкиши, поднесени в стаята с деветте татами — една от официалните гостни на къщата.
Една от стените беше изцяло остъклена, от нея се излизаше направо във вътрешната градина. Ишии отпиваше от чая си и замислено наблюдаваше цъфналите в градинката азалии и пеонии. При влизането на Нанги той скочи на крака и го поздрави с дълбок поклон. Нанги го запозна с Томи Язава.
Появи се Уми, поднесе чай на новодошлите и се настани до Нанги.
— Какви новини носите? — попита Нанги.
Ишии се усмихна, бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади видеокасета.
— Всичко е тук, Нанги-сан — рече той и поднесе касетата с още един дълбок поклон. — Точно според вашите предположения.
Нанги въздъхна, взе касетата и я лъхна в процепа на видеокасетофона, поставен върху тънък телевизор с петдесетсантиметров екран в дъното на стаята. Апаратът автоматично се включи, а Нанги взе в ръка дистанционното управление и отново се отпусна до Уми.
— Гледайте внимателно — предупреди присъстващите той.
Разноцветните ивици върху екрана изчезнаха и на тяхно място се появиха образи. Томи веднага разбра, че записът е направен от професионалист, при това изключително добър.
Образите се раздвижиха и пред очите им се появи познатият на всички парк около Императорския дворец. В обектива се появи Ишии, последван след секунда и от Кусунда Икуза. Подобно на всички документални записи, и този беше снабден с датата, часа, минутата и дори секундата, в която е правен. Това беше необходима предпазна мярка срещу монтаж и фалшификации.
С рязко движение Икуза тикна обемист плик в ръцете на Ишии, който покорно го пое. После ловко се извъртя в посока на скритата камера и го отвори. Операторът светкавично прибягна до стократното увеличение на телеобектива и Томи ясно видя пачките с новички йени.
После двамата мъже закрачиха през градината, разменяйки си кратки фрази. Записът обаче беше без звук и присъстващите мълчаливо наблюдаваха движението на устните им. После двамата се разделиха, камерата проследи Ишии, който се качи в колата си и потегли. Камерата, очевидно натоварена в друг автомобил… продължаваше да го следи по улиците на Токио. Той не спря никъде, преди да паркира на една тиха уличка. Камерата продължаваше да следи колата.