Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
- Бек ли?
- Да, той има фирма за сигурност. Както може би знаете, напоследък зачестиха случаите на
нападения или заплахи срещу изследователски кораби. Институтът го нае за създаване на
процедури за сигурност на борда. Екипът му се състоеше от трима души, все бивши морски
тюлени като него самия. Обучаваха екипажа и учените как да реагират в случай на пиратско
нападение. Изглеждаше много способен мъж.
- Най-добрият! - обади се непознат глас и в кабината влезе мъж във военна униформа. - Бек
беше истински професионалист. Мичман Пийт Мюлер, а това там е моят кораб - представи се
той и посочи към крайцера.
Остин протегна ръка.
- Приятно ми е!
- Винаги е удоволствие да разговарям с хора от НАМПД.
- Какво се случи с капитан Бек и хората му? - попита Остин.
- Боя се, че всички са убити.
- Много съжалявам!
- Открихме тялото на капитана във водата, но нито
следа от хората му и кораба - продължи Мюлер.
_ Как е възможно товарен кораб да изчезне току
така?
_ Когато от „Атлантида” подадоха сигнал за помощ, ние бяхме най-близо. Докато дойдем,
нападате-пите се бяха изпарили. Осигурихме безопасността на кораба и хората тук и
подгонихме нападателите. Знаехме посоката им и като се има предвид голямата ни скорост,
трябваше бързо да ги настигнем. Уловихме ги на радара, но изведнъж те изчезнаха.
Намерихме останки и петно мазут, но не и кораб.
- Не разбирам - каза Остин. - Тюлените са сред най-добре обучените войници в целия свят.
Спецове са по превземането на неприятелски кораби.
- Боя се, че са се сблъскали с нещо, за което никой никога не ги е обучавал - на лицето на
Мюлер се изписа емоция, която Остин рядко беше виждал у военни - страх.
- Имам чувството, че не ни казвате всичко. Може би, вие капитане, ще ни разкажете повече
за самото нападение.
- Направо ще ви го покажа - каза Гутиерес.
Нестабилните образи подскачаха на екрана. Личеше си, че е снимано с ръчна камера в
несигурни условия. Камерата гледаше към трима мъже в гръб. Тримата носеха кърпи на
главите и автоматични оръжия, преметнати през рамо. Приближаваха в надуваема лодка към
ръждив, средноголям товарен кораб. Картината се повдигаше и спускаше с всяка вълна. Чу се
глас, надвикващ шума от извънбордовия двигател.
- Доближаваме целта! Внимание, момчета, не сме тръгнали на развлечение! Ще опитаме
фалшиво за-хождане, да видим дали ще предизвикаме стрелба.
Мъжът, който се намираше най-близо до обектива, се обърна и вдигна палец. После картината
замръзна.
Мичман Мюлер стана и отиде до плоския екран на стената. Посочи тъмнокожия мъж, ухилен
срещу камерата.
- Това е Сал Русо - първокласен войник, съобразителен и твърд като скала. Участвал е в
създаването на антитерористичния Шести отряд. Получава куп медали от войната в
Персийския залив, преди да напусне тюлените, за да се присъедини към екипа на Бек.
- А гласът, който се чу, трябва да е на самия капитан Бек - предположи Остин, който седеше
на един сгъваем стол до Дзавала и Гутиерес.
- Точно така. Бек е имал видеокамера на гърдите си. Използвал я за учебни цели: да показва
на хората си къде се справят добре и къде грешат. Камерата още беше у него, когато
извадихме тялото му от
водата. За щастие, е била водоустойчива. Картината малко подскача, но дава достатъчно
добра представа за случилото се.
Мюлер натисна бутона и се върна на стола си. Картината на екрана се раздвижи, мъжът пред
обектива се обърна отново с гръб. Бръмченето на двигателя се усили с няколко децибела,
носът се повдигна и лодката се насочи право към стълбата, която висеше от дясната страна на
носа на кораба. На трийсетина метра от нея лодката зави и бързо се отдалечи.
- Опитът да предизвикаме огън беше неуспешен -каза гласът зад кадър. - Да проверим
името на кърмата.
Видя се как лодката заобикаля кораба. Отзад на олющения корпус се четяха думите „Келтска
дъга”, а отдолу: „Малта”. Лодката с четиримата мъже се върна покрай кораба и отново
доближи стълбата. Когато се изравниха, един от мъжете се хвана за нея и лодката спря на
място.
Всички сложиха противогази и двама от тюлените се закатериха по стълбата. Този, който
остана долу, отблъсна лодката на няколко метра от кораба и насочи автомата, готов за
стрелба, ако някой ги нападне. Двамата обаче се качиха догоре безпрепятствено.
- Гладко влизане без съпротива - отбеляза Бек. -Подкреплението идва.
След като вързаха лодката за стълбата, Бек и Русо също поеха нагоре. Камерата подскачаше, а