Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
се насочиха към Атлантика.
Обаждането на Гън отклони изследователският кораб „Сърчър” на НАМПД, който се връщаше
от Европа, и го насочи към Средноатлантическия хребет. Остин се зарадва, като разбра, че
корабът вече е на мястото на инцидента. Съдът беше чисто нов. Само преди няколко месеца
беше пуснат на вода и беше претъпкан до козирката с най-модерни прибори и подводни
роботи.
Когато хидропланът започна да се спуска, Остин погледна през прозореца и видя, че и
военноморският флот не си е губил времето. Към „Сърчър” и „Атлантида” се беше
присъединил и един крайцер.
Хидропланът се приводни близо до „Сърчър”. От кораба изпратиха лодка, която да ги откара
на „Атлантида”. Капитанът, висок мургав калифорниец на име Пол Гутиерес, ги очакваше. Без
да губи време, той ги поведе към мостика. Остин се загледа в морето и в катера, който се
отлепи от военния кораб и се насочи към „Атлантида”.
- Май ще си имаме компания.
- Военните пристигаха броени часове след инцидента. Наблюдават за евентуално ново
нападение.
Нека ви покажа какво свършихме досега. - капитанът разгъна карта на района. Някои места
бяха защриховани с черен молив. - Имахме късмет с метеорологичните условия. Ето тук
можете да видите кои площи сме покрили. Направили сме изследвания със сонар и сме
спуснали технически средства с дистанционно управление, наричаме ги СДУ накратко.
- Впечатляващо!
- Благодаря. „Сърчър” може да открие монета на хиляда клафтера дълбочина2. Заедно
изследвахме целия Изгубен град и част от прилежащите райони, където открихме още
хидротермални пукнатини. „Атлантида” провери и рифа. „Сърчър” има невероятен капацитет -
поклати глава капитанът, - но засега нищо не откриваме. Просто не проумявам какво е
станало. „Алвин” е един от най-здравите батискафи в света. Спускал се е стотици пъти без
никакъв проблем.
- А сега няма и следа от него, така ли?
- Да, но това не е всичко...
Гутиерес му подаде разпечатка от сонарния монитор, на която се виждаше дъното.
- След като претърсихме Изгубения град, започнахме да оглеждаме встрани от него. Оказа
се, че на рифа има още поне три други „града” с хидротермални пукнатини, сравними по
размер или по-големи. Вижте какво открихме в един от тях, който кръстихме ИГ II. Доста ни
озадачи.
Остин взе лупата. Дългогодишната изследователска работа го бе научила да разчита добре
сонарните изображения, но това, което видя, го изненада.
- Какви са тези странни двойни линии?
- И ние това се чудехме. Затова изпратихме долу СДУ и направихме тези снимки.
Остин разгледа внимателно снимките. Ясно се виждаха високите колони на Изгубения град,
както и следите, виещи между тях.
- Приличат на коловози от голям булдозер или танк.
- Много голям! - съгласи се капитанът. - Използвайки колоните за репер, изчислихме, че
разстоянието между следите е поне девет метра.
- Каква е дълбочината тук?
- Седемстотин и петдесет метра.
Дзавала подсвирна.
- Забележително инженерно постижение, но не невъзможно. Да ти напомня на нещо, Кърт?
- Големият Джон - усмихна се Остин и поясни на капитана, че така наричат пълзящата по
дъното подводница, изобретена няколко години по-рано от НАМПД, за да служи като
подвижна дълбоководна лаборатория. После посочи мястото, на което следите рязко
свършваха. - Каквото и да е било това, явно се е вдигнало във водата. За разлика от Големия
Джон, то явно може не само да пълзи, но и да плава.
- Аз лично залагам, че е взело „Алвин” със себе си - каза Дзавала.
- Да, прекалено голямо съвпадение е, че батискафът изчезна близо до тези следи - кимна
капитан Гу-тиерес.
- Има и друго съвпадение - напомни Остин. - Разбрах, че корабът ви е бил нападнат горе-
долу по същото време, когато е изчезнал „Алвин”.
- Тъкмо запонахме да се тревожим, че нямаме контакт с батискафа, когато ни приближи
странен кораб
- заразказва Гутиерес. - Някакъв стар ръждясял ле ген. На корпуса пишеше, че се казва „Келтска
дъга” и идва от Малта. Подадоха сигнал за помощ. Отгово рихме им, но те само продължиха
да повтарят сигнала. После забелязахме дим от един от трюмовете.
- Някой опита ли се да напусне кораба?
- Тъкмо това е странното. Никой! На палубата нямаше жива душа. Тъкмо мислех да изпратя
лодка, да провери какво става, когато капитан Бек изяви желание да иде да провери с
неговите хора.